Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат.
През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017-а сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник.
Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.
Кънев е водач на листата на „Демократична България“ за предстоящите европейски избори.
Г-н Кънев, няколко пъти декларирахте, че от позицията си в ЕП ще продължите битката си за промени в българската съдебна система. Кои са проблемите, които имат нужда от най-належащо решение?
Безкраен въпрос е. Честно казано през последните години това, което виждам, ме убеждава, че въпросът с реформата на българското правосъдие не е нито чисто персонален – че има фигури, на които очевидно не им е там мястото и чиято роля е зловредна, нито е чисто институционален – единствено в промяна на устройството на органите на правосъдието.
Той според мен опира дори до нивото на юридическото образование в момента, до начина на подготовка на магистратите и много такива въпроси. Естествено, нищо не се е променило през последните 5-6 години съществено. Така че без съмнение основен проблем остава българската прокуратура.
Както нейната вътрешна конструкция – тази прочута пирамидално-вертикална структура с пълно единоначалие, така и фактът, че тя очевидно работи избирателно и очевидно работи в една нелегитимна връзка и зависимост с изпълнителната власт. От една страна е част от съдебната власт – абсолютно независима и безконтролна, а от друга страна се подчинява на директиви и заповеди, които не са легитимни, не са конституционни.
Но когато говорим за Европа, ЕС и правосъдието в България, тук има две напълно различни плоскости. Едната е възможността европейските институции да бъдат по-ефективни в налагането на правосъдието чрез българските институции. Другата е развитието на самото европейско правосъдие като концепция.
То е в своята съвсем начална фаза. Ние имаме Съда на ЕС в Люксембург с доста ограничени правомощия, който въпреки това е активно и успешно използван от представители на България, особено на българския бизнес.
Имаме и европейската прокуратура, която не е започнала още да работи. Към нея в българското общество има големи, бих казал на моменти за съжаление прекомерни, очаквания, защото тя ще може да работи в доста тесни правомощия. Тя ще може да разследва големите трансгранични измами с ДДС и всички видове злоупотреби с еврофондове, като според мен тук е ключът.
Злоупотребите и кражбите на европейски средства в никакъв случай не са единствената форма на корупция в България, но сигурност са в основата на тези партии-държави ГЕРБ, БСП и ДПС, които представят себе си за единствени възможни политически алтернативи. Една силна европейска прокуратура, която наистина да започне активни разследвания на начина, по който се изразходват европейските средства може да бъде наистина фатална за този корумпиран модел на партийно строителство в България.
Затова моята борба ще бъде за силен европейски главен прокурор и максимална активност на европейската прокуратура на българска територия.
Т.е. Вие подкрепяте разширяването на правомощията на европейската прокуратура и извън разследването на злоупотребите с европейски средства?
Категорично да. В момента механизмът за общ европейски надзор върху върховенството на правото, т.е. за налагане на закона във всички държави и въздаване на справедливост спрямо всички граждани в Европа е в ход, но в много начална фаза.
Когато този процес наистина потръгне, тогава ще можем да говорим за обща европейска правосъдна политика, за европейско правосъдие – нещо, което практически всеки български гражданин иска да види и да чуе. Това е посока, в която надеждите на българите са обърнати.
Аз не се радвам на този факт. Това значи, че ние така не вярваме на институциите си, че искаме наднационални институции да налагат закона в България. Но трябва да гледаме реалистично. Очевидно по-лесен процес ще бъде развитието на европейското правосъдие, отколкото коренната, дълбока промяна на българското.
Тези два процеса трябва да вървят заедно. Аз ще работя за максимално бързото им развитие в ЕС. Както казах, в България всички искаме това. Трябва да имаме предвид обаче, че медалът има обратна страна.
Примерно Холандия е голям противник на общоевропейското правосъдие със съвсем други аргументи. Те много вярват на своята прокуратура, много вярват на своя съд. Те не искат емисари на Цацаров да могат да се бъркат в холандски правосъдни въпроси, вкл. изобщо да не са част от договора за европейска прокуратура.
Така че ще трябва един сериозен процес на преговори и убеждаване на страните с установена демокрация, с установена законност за това, че силна Европа, единна Европа има нужда от това единно правосъдие.
Много се говори напоследък за нашите специализирани съдилища и прокуратура и т. нар. „антикорупционна” комисия КПКОНПИ. Знаем, че Вие бяхте поддръжник на идеята за създаване на такива органи. Все още ли сте на това време, или е време тези структури, каквито има само в още няколко европейски държави, да бъдат заменени с обичайния европейски метод на правораздаване?
Нека да уточним нещо: никога не съм бил привърженик на съществуването на специализиран съд, смятам, че то е дълбоко нередно.
Обратно – смятам, че специализирана антикорупционна прокуратура е добре да има, но тя трябва да е независима от общата структура на прокуратурата – както съществува в Румъния и беше особено ефективна в онзи доста дълъг период, в който г-жа Кьовеши беше главен прокурор на специализираната антикорупционна прокуратура, напълно независима от генералния прокурор на Румъния. Това даваше взаимен контрол и ефективност, които в България няма.
Специализираният съд е излишен. Аз смятам, че много от разпоредбите, засягащи неговата компетентност, са противоконституционни. Такава жалба има в Конституционния съд и той ще се произнесе – да видим дали съм прав в това мое съждение.
Що се отнася до комисията КПКОНПИ, там се създаде един много странен бюрократичен хибрид. Никой не може да каже какво всъщност работи КПКОНПИ. Никой не може да каже защо всъщност разследването на имущественото състояние на хората по висшите етажи на властта трябваше да се съчетае с производствата по отнемане на имущество, които по същество са едни гражданско-правни спорове между държавата и лица, на които са повдигнати обвинения, които имат необяснимо богатство.
Винаги съм бил привърженик на тезата, че дали е обяснимо или необяснимо едно богатство, трябва да казва НАП. По пътя на данъчната ревизия, с между другото много професионалната данъчна администрация, може много по-лесно да се стигне до този извод, отколкото чрез този специализиран орган, който досегашният ми опит показва, че има доста съмнителна компетентност. Българските данъчни са много по-сериозни професионалисти, отколкото хората, които работят в КПКОНПИ.
От друга страна ние имаме прокуратура. Тази корупция, която е престъпление (практическия всяка корупция покрива определен състав на Наказателния кодекс), трябва от своя страна да бъде разследвана от прокуратурата, да бъдат повдигани обвинения, да бъдат постигани наказания. КПКОНПИ няма тази функция и не може да доведе до този резултат.
В този си вид тази доста тромава и голяма бюрокрация не постига нито една от целите си. Тя обаче се превърна, както често пъти в България, в средство за натиск срещу неудобни хора. Нейната днешна функция за съжаление е тази.
Вие от „Демократична България” ясно се позиционирахте като категорична опозиция на ГЕРБ. Ще можете ли обаче да работите заедно с тях в ЕНП, или по-скоро ще потърсите подкрепа от европейските либерали, които идейно стоят доста близо до ЕНП?
Не, аз ще бъда част от групата на ЕНП. Няма да ми е лесно. Надявам се, че ще бъдем повече от един, така че да има известен баланс, но ние сме реалисти. Знаем, че в предстоящия ЕП най-много депутати в ЕНП ще бъдат излъчени от ГЕРБ. Пак казвам – това ще затрудни работата ни, но ние сме свикнали да работим в трудна среда.
Аз не се плаша от трудности. Освен това, като човек, който сравнително свободно, да се изразя скромно, владее три западноевропейски езика, мисля че имам голямо предимство в общуването с колеги от ЕНП.
Вижте, в АЛДЕ има много интересни хора, има и много сериозни политики. Ако говорим за единна Европа, за силна Европа, за тази посока на развитие, сякаш най-силните европейски лидери с подобни разбирания са сред десните либерали, дясното крило на АЛДЕ така да кажем.
Но АЛДЕ за българите е невъзможен избор. В АЛДЕ членува ДПС, напълно реална е възможността Делян Пеевски да бъде евродепутат от тази партия.
Между другото, всяка европейска партия трябва много сериозно да преоцени отношенията си изобщо с Източна Европа. Защото и БСП е много странен член на ПЕС, почти няма съвпадения в програмите им. За румънските управляващи социалисти да не говорим, защото те в момента еднозначно са най-корумпираното управление в цяла Европа.
ЕНП очевидно не може да продължи вечно с хора като Борисов, като партията на Груевски в Македония, стигна се до замразяване на членството на партията на Орбан, може би ще се стигне до изключване. По същия начин и АЛДЕ има своите партньори, не искам да давам много примери. ДПС е толкова очевиден пример, че няма нужда да се дава друг.
Един приятел либерал от холандските либерали ме пита „абе, вашите либерали още ли проповядват от минаретата в петък?”, защото това малко трудно се разбира в Холандия. Да, трудно се разбира, но това не е въпрос, върху който да си упражняваме чувството за хумор.
Това е важен политически въпрос, който показва България наистина ли е същинска част от Европа, или продължаваме да мислим за нея като „ние тук и Европа там”. Ами, докато либералите са ни Пеевски и Доган, е логично да мислим в тази посока.
Преди няколко месеца Вие писахте, че съжалявате, че старата десница не е обединена. Съжалявате ли сега, че не успяхте да присъедините гласовете на седесарите?
Гласовете на седесарите ще получа. И говоря в първо лице. Не говоря за коалиция „Демократична България” напълно съзнателно, защото тя е обединение на хората, които бяха опозиция на Борисов в център-дясно, демократите център-дясно, които напуснахме властта през 2015 г. или тези, които никога не са влизали в коалиция с ГЕРБ.
Ние имаме тези две групи хора: едните, които не са се докосвали до политическата власт и са практически нови в политиката, и други като мен, като Христо Иванов, като Атанас Атанасов и още мнозина, които бяхме във властта, но доброволно (не бяхме изгонени, както много други) напуснахме. Ние напуснахме по-бедни, отколкото влязохме. Това не е маловажно на фона на скандалите, които се развиват.
Когато обаче говорим за гласовете на седесарите, на „сините” хора в България, аз съм сигурен, че те много добре помнят местните избори през 2011 г., местните избори през 2015 г. Помнят националните политически лидери, които обикаляха всеки кандидат за кмет, всяка листа за общински съветници, независимо дали от СДС, независимо дали от ДБГ и ги защитаваха в много трудна битка. В нея те бяха репресирани от ГЕРБ, а не бяха техни съюзници.
Аз съм сигурен, че тези хора за ГЕРБ не могат да гласуват. Те бяха арестувани по време на кампанията и пускани след изборния ден. Те бяха рекетирани, магазините им бяха затваряни, бяха сплашвани.
Аз бях с тях през цялата кампания – от първия до последния ден. Не мога да преброя с колко хора от СДС съм бил заедно на избори в конкуренция, понякога в люта битка с ГЕРБ. Тези хора ме помнят и ме познават, ние разговаряме всеки ден, срещам ги по време на обиколките си. Аз вярвам, че ще имам тяхната подкрепа, включително тяхната преференциална подкрепа като кандидат в нашата листа.
Искам още нещо да отбележа в този контекст на единството в център и дясно. Не искам да се връщам назад към неуспеха да се явим заедно с Движение „България на гражданите”. Случват се такива неща, в политиката невинаги се постига съгласие.
Искам обаче много високо да оценя жеста им да не се явят на тези избори и да не разделят гласовете в център-дясно. Разбирам разочарованието им, разбирам болката им, че няма да имат своя листа и свои кандидати. Но това беше решение с много мъдрост с много отговорност и една изключително силна стъпка за съвместно явяване на местни и национални избори.
Те показаха, че човек може да прави жертви в името на единството и вярвам, че всеки представител на „Демократична България” ще оцени това, че могат да правят тези жертви.
