Една реплика по адрес на младите лекари разпали обществото миналата седмица и повдигна много въпроси за политиките, насочени към младите хора у нас. Това, че държавата е майка за едни (полицаите, които получиха увеличение на заплатите без дебат) и мащеха за други (с назидателното отношение на Тошко Йорданов към младите лекари), е максима, която сякаш всеки ден се доказва. Поне у нас.
Таксите за обучение в българските университети през академичната 2025/2026 година са тема, която предизвиква сериозни обществени дебати и политически реакции. След години на драстични увеличения, които доведоха до такси в платената форма на обучение, сравними с тези в западноевропейски и северноамерикански университети, правителството и парламентът предприемат мерки за намаляване на финансовото бреме върху студентите.
Средната годишна такса за студентите в държавните висши училища се очаква да бъде около 1050 лева, а за докторантите – около 1650 лева, като има и специални случаи на освобождаване от такси за определени приоритетни специалности. В същото време обаче в някои престижни или специфични специалности, като „Химия“, „Физика и математика“, „Индология“ и други, таксите достигат значително по-високи стойности – до няколко хиляди левове годишно, а за чуждестранни студенти те са още по-високи, достигащи до 7 000 евро и повече.
В началото на 2024 г. правителството на Николай Денков обяви намерение за отпадане на таксите за студенти и докторанти, приети по държавна поръчка, с аргумента да се осигури равен достъп до висше образование и да се намали рискът от отпадане и емиграция на талантливи млади хора.
Впоследствие обаче законови изисквания, свързани с размера на държавната издръжка за обучение, наложиха увеличение на таксите за платеното обучение, което предизвика протести и недоволство сред студентите.
В отговор на общественото недоволство парламентът прие законодателни промени, с които се предвижда ограничаване на таксите за платена форма на обучение до максимум 75% от държавната издръжка за съответното професионално направление.
Това е опит да се направят таксите по-конкурентоспособни и по-достъпни за българските студенти, като същевременно се запази качеството на образованието.
Въпреки предприетите мерки, предизвикателствата обаче остават сериозни. Ректорите държат на високите такси – твърдят, че те спасяват университетите от увеличаващите се разходи и издръжка. От друга страна обаче нищо не дава гаранция за това, че по-високите такси ще вдигнат нивото на висшето образование.
Част от университетите и ректорите предупреждават, че законовата обвързаност между издръжката и таксите може да доведе до нови увеличения в бъдеще, а много студенти продължават да изпитват финансови затруднения. Това поставя въпроса за баланса между качеството на образованието, адекватното финансиране на висшите училища и социалната справедливост в достъпа до висше образование.
Въпросът с таксите е комплексен и изисква внимателно обмисляне на политиките за финансиране на висшето образование. От една страна, рязкото намаление или отпадане на таксите би могло да увеличи достъпа и да задържи младите хора в страната, особено от по-слабо развитите региони. От друга страна, университетите имат нужда от достатъчно ресурси, за да осигурят качествено обучение и да привличат квалифицирани преподаватели, което е ключово за конкурентоспособността на българското висше образование на международния пазар.
В този смисъл, предложението на правителството да се ограничи размерът на таксите до определен процент от държавната издръжка е стъпка в правилната посока, но не решава изцяло проблема с финансирането и достъпността. Необходим е по-широк диалог между държавата, университетите и студентите, както и устойчив модел, който да гарантира както социална справедливост, така и високо качество на образованието.
Таксите за обучение в България през 2025/2026 г. остават предизвикателство, което изисква балансирани решения, насочени към подкрепа на студентите и развитие на университетите, за да се осигури равен старт и задържане на млади таланти в страната. Това обаче не е достатъчно, тъй като държавата трябва да има ясен план за това как смята да задържи младите у нас. И тази политика не минава само през университетите. Тя минава и през политиката за младите лекари, младите учители, младите семейства, но също и възможностите, които държавата дава на младите да развиват бизнес у нас. Към момента, за съжаление, картината показва спорадични и небалансирани действия от страна на управляващите.
