Очаквано работодатели и синдикати не се разбраха за това каква да бъде линията на бедност у нас.
В проект на постановление на Министерския съвет е заложено през 2025 г. тя да достигне до 638 лева.
В момента тя е 526 лева или предлаганата сума е с малко над 21% по-висока.
Според синдикатите обаче сумата не е достатъчна и не отразява реалността.
Изчисленията на КНСБ сочат, че линията трябва да е по-висока – 667 лева или с близо 30 лева над предлаганото. Работодателите пък искат допълнителни разчети и на сега предлаганата линия.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България настояха да научат как предлаганото индексиране на линията ще доведе до промени в държавния бюджет.
Линията на бедност се изчислява по методика на Евростат и отразява цените на стоките от голямата потребителска кошница. Тя се използва при изчисляването на финансовата подкрепа, която получават хората по Закона за хората с уврежданията и по Закона за социалното подпомагане. Промяната ѝ обикновено води до повишаване на помощта на близо 800 000 души у нас.
Предлаганият ръст не е рекорден. През 2022 г. линията на бедност беше увеличена с 22% след смяната на методиката за изчисляването ѝ, припомня БНТ.
Българската стопанска камара също подкрепя проекта за линия на бедност в размер на 638 лв., което е с 21,3% увеличение, каза Добри Митрев, председател на камарата.
По думите му инфлацията за България за 2025 г. е предвидена за 2,6 процентни пункта, което означава, че повече лица ще бъдат обхванати и тяхната покупателна способност ще се повиши.
От Българската търговско промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепиха проекта за постановление за промяна на размера на линията на бедност, като поискаха подробна информация за уязвимите групи, които ще получат социалните помощи.
Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който представи проекта на постановление, каза, че всяка година размерът на линията на бедност се актуализира, за да се формулират адекватни социални политики.
По думите му се задълбочават предизвикателствата в областта на неравенствата и е необходимо е да се определи нов размер на линията на бедност за страната. С нарастването със 112 лв. за следващата година спрямо тази се разширява обхватът на уязвимите хора, каза още той.
Линията на бедност за 2025 г. трябва да е 667 лв., каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му в България и Румъния населението, живеещо в риск от бедност, е съответно 30% и 32%, което е три пъти повече в сравнение с данните за Чехия, Полша и Словения, пише БТА.
Според Димитров в риск от бедност са 1,933 млн. българи. Продължаваме да настояваме, че методиката за определяне на линията на бедност трябва да се прецизира и да има целево разработена потребителска кошница, така че да сме сигурни, че с тези политики изваждаме хората от бедността дори и с малко, каза още той.
Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда „Подкерпа“ посочи, че синдикатът подкрепя по принцип предложеното ниво на линия на бедност, защото това е нормативно уредена материя, но се съгласи с мнението на Димитров, че последните доста години групата на бедните не варира и че две трети от домакинствата са под жизнения мининум.
Определената линия на бедност е ниско число спрямо жизнения минимум. Последните данни сочат, че български предприятия се изнасят в чужбина, което означава, че като държава и бюджетни разходи ще понесем още щети, което ще доведе или до нарастване на бюджетните дефицити, или до нарастване на данъци, допълни Кацарчев.
Мнението на синдикатите е по отношение на методиката за определяне на линията на бедност, а не за сегашното постановление, каза председателят на НСТС Людмила Петкова и отбеляза, че е възможно методиката да бъде обсъдена на по-късен етап. Сегашният проект е на база действащата методика, каза още тя.
Вероятно тази седмица ще бъдат публикувани промени в данъчните закони, допълни Петкова. Тази седмица предстоят срещи, на които ще бъде уточнено какво да съдържа средносрочният фискален план, който заедно с проектобюджета, ще бъде приет до 31 октомври, добави Петкова.
