Той напомни, че в последните години акцентите на АОБР включваха три ключови членства на България – в Шенген, еврозоната и ОИСР, и тази година акцентите са разширени. Макроикономическата, финансовата и данъчната стабилност, които преди се смятаха за даденост, сега изискват внимание, тъй като те бяха разклатени в последно време, добави Велев. Той оцени като положително, че новото правителство е включило този приоритет в управленската си програма. Що се отнася до новия приоритет – преработване на зелената сделка, той изрази надежда за законодателни предложения за отлагане на нефинансовото отчитане, внесе от четири парламентарни групи, виждайки в тях нужда от облекчаване на административните задължения за бизнеса.
Относно еврозоната, Велев изрази надежда, че няма да бъдем изправени пред допълнителни забавяния, и че от 1 януари 2026 г. България ще бъде пълноправен член.
По отношение на новия средносрочен приоритет – образованието, той сподели надеждата си, че при формулирането на програмата за управление на новия кабинет, образованието ще бъде поставено на челно място, тъй като сегашните резултати в образованието са незадоволителни.
Приоритетите на АОБР в икономическата и бизнес среда бяха представени от Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара. Той отбеляза важността за запазването на актуалния данъчен модел и намаляване на дела на БВП, който минава през държавния бюджет.
Според Митрев, данъчният модел в България представлява едно от малкото предимства на страната сред ЕС. Събираемостта на данъците е изключително висока, а приходите в държавния бюджет от данъци и осигуровки надхвърлят очакванията. В контекста на бюджета за 2025 г., той посочи, че съществува риск голяма част от ресурсите на гражданите и икономическите играчи да бъдат използвани по „неясни принципи и критерии“, което работодателите не одобряват.
Други приоритети на АОБР включват значително намаляване на административната тежест, особено за средния и дребен бизнес, и насърчаване на инвестиции в производствения сектор. Асоциацията продължава да настоява за внедряване на разходно-покривния принцип при определяне на държавните такси, както и преразглеждане на районите на България на ниво NUTS 2, като се планира София да бъде отделен планов район. Работодателите искат да избегнат нови забавяния по принципа „Замърсителят плаща“ и призовават за активизиране на електронното управление изцяло. Също така се нуждаем от незабавни мерки и действия за борба с неофициалната икономика, корупцията и монополите, а също така и за възстановяване и развитие на инфраструктурата, включително пътища и трансферни системи.
Митрев подчерта, че интересно е, че от 1 януари страната ни е част от Шенген, но ако преминаването през български територии доведе до допълнителни забавяния, ползите ще бъдат ограничени. Бизнесът чака поне още една завършена магистрала.
Гарантирането на компенсации за високите цени на електричеството и разработване на процедури за дългосрочни договори с енергоинтензивни предприятия също са сред приоритетите на АОБР в сектора на енергетиката и зеления преход, казано от Константин Стаменов, председател на Комитета по енергетика на КРИБ.
АОБР поставя акцент върху активизирането на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка, за да се постигне структурен и балансиран подход при формулирането на националните политики относно зеления преход. Важно е изграждането на нови мощности за електрическа енергия при конкурентни цени за потребителите и подобряване на ефективността на държавните предприятия в енергийния сектор, както и преминаването към пълна либерализация на електрическия пазар.
В раздела „Образование и пазар на труда“ АОБР акцентира на необходимостта образованието да бъде насочено към нуждите на пазара на труда, подчерта Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Други важни аспекти включват опростяване и ускоряване на процедурите за внос на работници от трети страни в България и предприемане на стъпки за насърчаване на тяхната устойчивост на работа у нас.
В социалната политика АОБР се застъпва за премахване на чл. 244 от Кодекса на труда и въвеждане на прозрачен механизъм за определяне на минималната заплата, съобразен с нуждите на работниците. Освен това е важно да се укрепи капиталовата част на пенсионния модел, да се свърже осигурителният принос с пенсията и да се прекратят постоянните политически промени, които водят до краткосрочни цели, а не до дългосрочна устойчивост на системата.
По отношение на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, Велев коментира, че се очакват значителни изменения в световната търговия с нови мита. Европейският съюз трябва да се утвърди, за да защитава свой интерес, отбеляза той, говорейки за предизвикателствата пред България и ЕС, свързани с зелената сделка и очакваните санкции. Тръдънт Тръмп предлага потенциално позитивна възможност за преосмисляне на тези въпроси, заключи Велев.
Източник БТА
