Шестима руски войници, избягали от войната в Украйна са поискали политическо убежище във Франция и са получили временни визи.
Това съобщава The Guardian, позовавайки се на правозащитници, които определят случая като
„първият голям случай на група дезертьори, приети в страна от ЕС.“
Мъжете са пристигнали в Париж с отделни полети през последните няколко месеца, след като първоначално са избягали от Русия в Казахстан през 2022 и 2023 г.
Дезертирането е станало с помощта на правозащитна организация.
Когато кацнах във Франция, това беше първият път, когато можех да дишам пълноценно. Почувствах спокойствие и свобода… най-лошото беше зад гърба ми“, казва Александър, бивш руски кадрови военнослужещ, който е изпратен в Украйна и е избягал през лятото на 2023 г.
От началото на руската инвазия в Украйна десетки хиляди руски войници са дезертирали или са отказали заповеди да се бият, твърдят правозащитници и групи, които помагат на военни да напуснат фронтовата линия и да избягат.
Западът отдавна се бори с решението дали да приема дезертирали руски войници,
тъй като на преден план стои морален въпрос за това дали те не трябва да бъдат третирани като военнопрестъпници, коментира The Guardian.
Пред властите в приемащите държави стои и въпросът за потенциални рискове за сигурността.
Въпреки че въпросът за даването на убежище на дезертьори е поставян в ЕС, по него няма категорично произнасяне и се оказа, че има трудности пред избягалите, за да получат убежище.
Това е първият път, когато страна от ЕС допуска група дезертьори, които не са имали документи за пътуване или задгранични паспорти“, каза Иван Чувиляев, говорител на Go By The Forest, група, помагаща на руски войници да дезертират, работила по случая с участието на шестимата военни.
Неспособни да пътуват до Европа и изправени пред перспективата за затвор в родината си, повечето дезертьори бягат в страни, граничещи с Русия, като Армения и Казахстан, където могат да влязат без паспорт,
но където остават в капан без възможност да продължат.
Москва полага големи усилия, за да проследи дезертьорите. Има нарастващ брой инциденти, при които дезертьори, укриващи се в постсъветски страни в обсега на Кремъл, са били отвличани или депортирани обратно в Русия.
Несигурното им положение предизвика по-силни призиви от антивоенни активисти да осигурят на войниците сигурно убежище, като им позволят да потърсят убежище на запад.
В Казахстан никога не можеш да се чувстваш в безопасност; просто трябва да държиш главата си наведена“, каза Александър, който описва как живее без SIM карта или банкова сметка, за да не бъде следен от Русия.
От Казахстан Александър започва да управлява анонимен канал в YouTube, който призовава други войници да дезертират.
Хора като Чувиляев сега вярват, че желанието на Франция да приеме дезертьори може да създаде прецедент и да изпрати сигнал към други западни нации, потенциално ускорявайки процеса.
Решението на Франция е резултат от широкото сътрудничество между френските власти и група правозащитни организации“, коментира той, като добавя, че организацията, която му е помогнала при дезертирането, е помогнала на над 2000 войници да избягат в чужбина.
„Надяваме се, че това бележи началото на повече случаи на дезертьори, пускани в Европа“, добавя той.
Чувиляев твърди, че всеки от дезертьорите е бил щателно проверяван в продължение на месеци за „силна, последователна антивоенна позиция“, преди да бъде пуснат във Франция.
Разбираме, че на запад има опасения, че някои може да не са тези, за които се представят“, казва той.
Сред получилите временни визи има мъже, участвали във войната срещу Украйна, има наборници и офицери, които са успели да избегнат изпращането на фронтовата линия.
„За някой, който обмисля дезертиране, е изключително важно да си представи бъдеще в свободна страна, вместо да се изправи пред затвор или несигурно съществуване в нация, граничеща с Русия, живееща в постоянен страх от депортиране“, каза той.
Кремъл наскоро засили усилията си за ограничаване на дезертьорството,
преследването и затварянето на войници у дома и в чужбина, тъй като се стреми да задоволи постоянната си нужда от работна ръка в Украйна.
За да разубеди дезертирането, руският президент Владимир Путин подписа серия от закони, затягащи наказанията, включително присъди до 15 години затвор и конфискация на имуществото на бягащите войници.
Има също така широко разпространени медийни публикации и лични разкази за така наречените „дупки и ями“, мазета, където офицери и редови войници са държани с дни против волята им заради отказ да се бият.
Независимият информационен бюлетин Mediazone съобщи, че властите са започнали най-малко 7400 дела през последните две години срещу руски войници, обвинени в изоставяне на частите си без разрешение.
Реалните числа вероятно ще бъдат по-големи,
като се имат предвид систематичните опити на Кремъл да скрие информация за военните.
Русия преследва дезертьорите, укриващи се в чужбина, оказвайки натиск върху съответните страни, които са в нейната геополитическа орбита, да предадат дезертьорите.
Ще влезе ли Русия във война с НАТО до края на десетилетието? Три възможни сценария
