Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“.
Г-н Симеонов, за пореден път БСП и ДПС отказаха да се регистрират в пленарна зала, този път и управляващото мнозинство не успя да формира кворум и заседание нямаше. Не нарушава ли опозицията по този начин принципите на парламентаризма?
Това е въпрос на политически прочит. Едните ще Ви кажат, че работата на депутатите е да ходят на работа, като под работа ще разбират пленарните заседания, макар че депутатите трябва да ходят и в районите си, трябва да ходят и в комисиите и т.н., т.е. пленарната зала не е всичко.
Другите ще Ви кажат, че работата на мнозинството е да поддържа кворума, т.е. то е онова, което не ходи на работа. Имаме сблъсък на политически интерпретации.
Но важното е друго – тази ситуация много напомня на онази през 2013-2014 г., когато пък ГЕРБ известно време не влизаха в зала и тогава си спомняте, че имаше нужда от „златни пръсти”.
Сега тези „златни пръсти” могат да се окажат примерно при г-н Марешки, защото от това дали неговите хора ходят на работа, ще зависи комфортът на мнозинството.
Мнозинството би следвало и само да може да си свърши работата, но както се вижда, невинаги успява. Не е в това въпросът.
Въпросът далеч не е аритметичен – кой ще отиде, кой няма да отиде. Сигурно ще измислят някакъв начин да ходят, сигурно ДПС пък всеки път ще решават поотделно, не всеки път ще напускат залата.
Важното е, че се създава един неприятен обществен климат за това, че всичко е трудно, всичко е проблемно, всичко става със скандал. Не знам колко дълго ще може да продължи да продължи този парламент, респективно това правителство така.
Всъщност БСП и ДПС отказват да се регистрират, защото все още не е получена оставката на Валери Симеонов, който отказва да я даде. Едва ли някой си мисли, че като не ходят на работа партиите от опозицията ще успеят да получат това, което искат. Каква всъщност е тяхната цел?
Ами те имат различни цели БСП и ДПС. Във всеки случай целта на БСП е да свали ГЕРБ – това е повече от очевидно.
Целта на ДПС според мен поне не е толкова да свали ГЕРБ, колкото да направи ГЕРБ още по-зависими от себе си. ДПС не държат на нови избори. Те държат на повече и повече представителство във властта.
Това може да мине през някакво преформатиране в рамките на настоящия парламент. Може да мине през някакъв причудлив формат, в който ГЕРБ казват „хайде ще направим нещо”, някакво ново правителство с някакви ясни програми, цели, експертно.
Във всеки случай ДПС по-зависими от себе си, което обикновено минава през това да махнат патриотите или поне част от тях. В този смисъл ДПС са искрени в това, че искат да свалят Валери Симеонов, струва ми се, че това е идеологически въпрос за тях.
Какво обаче се получава на практика? На практика те укрепват г-н Валери Симеонов, защото в България, когато ДПС е срещу теб, това обикновено е политическа реклама.
Съвсем друг е въпросът, че ако ДПС този път наистина са решили да клатят лодката, ще трябва много по-сериозно да се отнесем към темата. Защото ако наистина са решили да напускат парламента, ако наистина са решили да удрят политически, ако наистина са решили докрай да преследват това, което искат, въобще няма да е лесна ситуацията.
Тогава, макар и на първо време те да укрепват публичния образ на г-н Симеонов, ще се окаже, че лека-полека, удряйки го постоянно, създавайки една непоносима обществена ситуация, те може и да го принудят да помисли – или той, или Бойко Борисов.
Във всеки случай аритметично не могат, това е ясно. Просто хората от мнозинството ще ходят на работа. Но пак казвам, въпросът не е в аритметиката, той е в обществения климат, който се създава. Създава се усещане за непоносимост и откровена досада.
Как пък ще се отрази върху имиджа на Валери Симеонов като политик това, което той сам си причини с изказването си по адрес на майките на деца с увреждания, с отказа си след това да си подаде оставката и новия отказ да си даде оставката заради случващото се с Агенцията за българите в чужбина?
Ами няма да се отрази добре на имиджа на г-н Валери Симеонов, повече от очевидно е. Въпросът е, че той вероятно се надява на следния ефект, на който винаги се е надявал в такива моменти: може мнозината да ме мразят, но поне моите ще ме обичат още повече. Това е ефектът на поляризацията, на стягането на своите. Това вероятно си представя той.
Той прекрачи границата на допустимия политически език с това изказване и във всеки случай няма как да мисли, че ще е леко оттук нататък.
Това, на което и той, и мнозинството вероятно се надяват, е протестите да загубят сила, да загубят инерция – вероятно със застудяването на времето и т.н.
Но други протести ще дойдат. Готвят се протести за ценовия скок и т.н. Виждате, че по всякакви въпроси изникват протести. Сега виждам, че отново ще има протести по темата „Иванчева” и т.н.
Постоянно това обществено напрежение създава условия за избухване на скандали и респективно на протести. В този контекст на г-н Симеонов и на цялото управление няма да му е лесно.
Продължавам да мисля, че това управление има своите шансове, възможности и най-вече желание да изкара пълния си мандат. Но с оглед на случващото се през последните седмици, това ми изглежда още по-трудно.
Напълно възможно е Борисов да помисли за иницииране на избори заедно с някой от предстоящите вотове, например с европейските или даже още по-вероятно е заедно с местните избори. Във всеки случай според мен той в момента се чуди какво да направи, защото за самия него това е трудно.
Най-малкото аз ако съм на негово място, бих се чувствал доста некомфортно в такава среда. И това си личи – Борисов държи да е извън нещата. Той през цялото време е на международна вълна – буквално и преносно отсъства от политическия процес на страната.
Това се случва и когато не е на международна вълна – той прехвърли решението за това дали Валери Симеонов да си подаде оставката на неговите коалиционни партньори. Това направи ли го да изглежда безсилен?
В началото изглеждаше наистина малко безпомощен, защото на практика думите му звучаха като: аз не съм този, който решава. И вече няколко пъти той изглежда така. Част от политическото обаяние на Борисов е неговата власт, единоначалието в страната. Той изгуби донякъде този образ.
От друга страна обаче той печели алиби. Ето, малките са виновни, в случая патриотите са виновни. Както навремето беше малките са виновни – реформаторите са виновни. Вероятно неговата идея е всички проблеми на патриотите да остават при патриотите, да смъкват техния резултат, а накрая ГЕРБ да излезе невредим.
Плюс това, виждате, че единият човек от патриотите, който малко стърчеше с по-висок рейтинг, с по-центристка позиция, по-умерена и съответно повече се харесваше, срещу този човек беше осъществена една атака, така че е вероятно и той да стане малко по-послушен.
Тук не говоря за акциите на прокуратурата. За тях всички като общество стискаме палци, тя се активира и това ще се забележи от общественото мнение. Разбира се, ако има невинни, дано пък те да могат да го докажат.
Тук става дума за друго. След акцията на прокуратурата имаше очевидно политическо нападение към ВМРО и по този начин най-накрая, както и Ваши колеги отбелязаха, дойде и неговият момент да бъде ударен и по този начин може би се опитват да го поопитомят.
Адекватно ли реагира г-н Каракачанов на този удар според Вас?
Тепърва ще видим. Мен ме притесняват няколко други неща в това. Първо, тук очевидно става дума за негласни политики, свързани с националната сигурност и националните интереси.
Струва ми се, че се сблъскват две лобита – едно, което настоява за по-активна политика спрямо традиционните български общности в Македония, в Западните покрайнини. Друг лагер в българската държавна мисъл, надявам се доколкото я има, който настоява за друго отношение. Нещата са малко отвъд ежедневния политически скандал – тук настъпихме много сериозна мина.
Другото, което ме притеснява е, че тя има международни измерения. Знаете, че на България й предстои избор на самолети, България е част от опита на Запада да „си вземе” Македония и дори Гърция да си вземе и тук България донякъде му помага.
Всички тези неща, свързани с отношенията между България и Македония и въобще България на Балканския полуостров, това е темата с гражданството, всички тези неща стават много чувствителни и се намесват много сериозни външни сили.
Кой според Вас стои зад тези две лобита?
Третото, което ме притеснява, за да отговоря на Вашия въпрос, е, че ние много наивно се отнасяме към тези теми като общество. Това, което сега направихме с тази политическа шумотевица, ще отекне и в Македония, и в Западните покрайнини, и сред бесарабските българи.
България няма интерес това да се случва и това ще помрачи образа й. За съжаление, струва ми се, че ще се намесят политици, които хабер си нямат от тези теми и ще се опитат донякъде да ограничат политиката на България за активно, доколкото е възможно, осигуряване на гражданство на хора с българско самосъзнание и произход от Македония, от Косово и от Западните покрайнини, а това е важна политика.
Затова аз не се наемем да казвам кой е крив и кой е прав. Това е малко ченгеджийски разговор. Нашата работа на политически анализатори не е такава. Съмнявам се, че някога ще знаем цялата истина по този казус.
Само зная, че в този случай България си самопричинява с тази шумотевица щета за собствения си национален интерес. Това че за вътрешнополитическа употреба правим едно или друго, дали ДПС удря Каракачанов и Симеонов, дали самата коалиция – Борисов и Цветанов – удрят Каракачанов и Симеонов, за да са малко по-послушни, това са второстепенни неща. Това е една тема.
Втора тема е разследването на прокуратурата, а тя е в правото си, това й е работата. Но третата тема е най-важната – шумотевицата после дали не вреди на българските интереси, а според мен откровено вреди.
Т.е. според Вас едното лоби е на ДПС, а другото е на Каракачанов и на Симеонов?
Не знам дали трябва да намесваме Симеонов тук. Той не е много в тази тема, но във всеки случай по-скоро става въпрос за два прочита на това що е то национален интерес, два прочита на това национална сигурност.
В България винаги е имало едни среди, които настояват, че България би трябвало да води малко по-активна политика за българите зад граница и други среди, които нехаят за това.
Сега ми се струва, че край сухото може да изгори и суровото, т.е. ако някой е правил глупости, надявам се никой да не е правил глупости, но винаги е възможно. Ако някой е правил глупости, без да искаме може да хвърлим кал върху идеята България да поддържа своите сънародници в Македония, в Косово, в Западните покрайнини.
Просто знам, че има теми, по които държавите водят негласна политика понякога. Държавите имат суверенни територии и трябва да сме много наивни, за да смятаме, че всичко можем да си обясним лесно. Но тези територии не бива да ги пипаме с мръсни ръце.
А сега някак си бръкнахме в тази откровена рана, в един разграден двор, каквато е нашата държава. Държава, която дълги години не е поддържала почти никаква политика за българите зад граница и точно тази политика за българите зад граница точно сега ще я нарочим за най-лошото нещо на света.
Мен това лично ме притеснява. Притеснява ме дилетантският, аматьорският подход, с който това се върши. И пак казвам, тук не говоря за прокуратурата, това е отделна тема. Говоря за шума след това.
