Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
Проф. Чуков, какво се случва с позицията на ЕС и Турция? Ще има ли реално сближаване в контекста на посещението на външния министър Мевлют Чавушоглу в Брюксел?
Турция е в изолация и всичко това е част от преодоляването на тази изолация. Ако ситуацията продължи по този начин и по-конкретно конфликтът Франция срещу Турция, това може да срути икономиката на Турция, която в момента е в тежко състояние. Друг аспект са отношенията Атина – Анкара, които са част от отношенията Анкара – Брюксел и трябва да бъдат разглеждани в точно такъв контекст.
Ердоган не може да играе двулично, самостоятелно и автономно по отношение на Гърция, а с останалите страни-членки на ЕС да бъде в добри отношения. Добрите отношения с Гърция са един от залозите за неговото политическо оцеляване. Да не забравяме и отношенията с Република Кипър и новият севернокипърски президент, който е протурско протеже. Докато този, който загуби беше по-скоро независим. Много са нещата, които трябва да направи в това отношение Ердоган. Да докаже на своите съседи по море Гърция и Кипър, че нещата ще се върнат в това русло, което е подобаващо на страна кандидат-член за ЕС.
Считам, че ще има крачка назад от Турция от това, което беше допреди половин година. Тогава ескалацията беше безпрецедентна. Ердоган си дава сметка, че не може са „шикалкави“ вечно и март месец е крайният срок за изчистване на позицията. Тогава в Брюксел ще се съберат съответните комисии и ако Атина и Никозия продължават да натискат за санкции срещу Анкара в тяхно сътрудничество с американците, тогава страната може да бъде докарана до икономически колапс.
Каква политка очаквате от новата администрация на Джо Байдън към Турция?
Преди няколко дни номинираният от избрания за президент на САЩ Джо Байдън за държавен секретар на САЩ Антъни Блинкън каза, че Турция не се държи като съюзник и че Вашингтон ще обмисли дали не са необходими допълнителни санкции срещу Анкара заради придобиването на руски противовъздушни системи. Турция трябва много бързо да ревизира това, което правеше през 4-те години по време на управлението на Тръмп.
Имаше и размяна на писма между Ердоган и краля на Сауитска Арабия. Има очевидно желание за флиртове с Обединените Арабски Емирства. През последните месец и половина администрацията на Ердоган се опита да заличи това което Джо Байдън заяви в края на 2019-та, че „Турция е отговорна за тези проблеми с толкова много държави“. Поводът беше вoeннитe дocтaвки oт Руcия зa Турция. И ако те не направят крачка назад, ще платят много висока цена.
Има неща, при които действията не може да бъдат скрити. Например Сирия. Едно от много ясните послания на Вашингтон към Турция е „Отдалечете се от Русия”. Вие сте членове на НАТО, но сте партньори на Русия в Сирия.
Например при кюрдите Вашингтон беше много ясен: „Престанете с търканията и опитайте да се доближите. Отдалечете се от Русия и Иран, вие сте наши съюзници, а като такива се дръжте по подобаващ начин“. Това, което се вижда през последните седмици е леко отдалечаване на Турция от Русия.
Има първоначални симптоми, че Турция иска да следа американските препоръки. Това са първите стъпки, макар и много малки. Ердоган си дава сметка, че ако през март двата му най-големи търговски партньора – ЕС и САЩ се обединят и вземат решение за санкции срещу Анкара, това ще бъде колапс – както икономически, така и политически за Ердоган.
Как политическите решения на Ердоган ще се отразят на икономическата ситуация в страната?
Турската лира деларвира за пореден път и загуби 20% от стойността си. Икономиката е в такова състояние, че само някакво побутване може да е достатъно за срив. Преди 2 години Доналд Тръмп наложи санкции срещу Турция – срещу министъра на външните работи и този на финансите. Турската лира буквално се срути. Виждате в какво състояние е икономиката. Ако това продължи, през 2023-та Ердоган вероятно ще загуби президентските избори.
„Черешката на тортата” е фактът, че неговият зет беше принуден да подаде оставка заради преразходите, които направи Ердоган за военни цели. Има и контингенти в страни, където допреди няколко години нямаше. В един момент централната банка започна твърде много да вдига лихвените проценти – нещо, което е противопоказно за икономиката на една държава. Никакви кредити, замразен бизнес. В един момент гуверньорът на тяхната централна банка беше принуден да подаде оставка. Тогава Ердоган назначи заместник, който се опита по същия начин да следва тези неща.
Когато беше много силна стойността на девалвация на лирата, тогава се появи и личностното противопоставяме между неговия зет, който беше министър на икономиката и новия гуверньор на централната банка и Ердоган беше принуден да приеме оставката на своя зет .Тогава се видя, че показателите на турската икономика са направо смазващи. Трябва да кажем и за много силното въздействие на кризата от коронавируса.
Именно тогава се заговори и за санкции от страна на ЕС. Те бяха дори формално предприети през декември, чакайки истинските санкции да бъдат наложени през март. Това беше по настояване на Атина и Никозия. Санкциите бяха срещу представители на турската фирма за газ и бяха повече от символични. Но това беше ясен знак – ако Турция не направи крачка назад в своите досега водени политически действия и не ревизира всичко това, може да се стигне до колапс.
Как ще тълкувате вълната от военни арести през последните дни? Страхува ли се Ердоган?
Арестите на определена група, които са обвинени за съпричастие към организацията на Гюлен, най-вече в силовите сектори, показва страха на Ердоган отново да не му бъде направен опит за преврат. Но това подсказва и нещо друго – ситуацията в самата Турция е много нестабилна. Икономиката на Турция е срутена, на повърхността излизат противоречивата същност на отделните субекти. Ако иска да остане на власт Ердоган ще трябва да си преосмисли отношенията със сегашния коалиционен партньор – Партията на националистическото действие. Тя е на мушката на всички опозиционни партии. Преди 10-тина дни Бахчели направи скандални предложения за приемането на нови закони. Директно предложи Партията на кюрдите да бъде закрита и репресии за хора, обвинени в тероризъм. Това е връщане на Турция в епохата на „меките преврати”.
Ситуацията в Турция много силно ескалира. Тези арести показват желанието на Турция и Ердоган да се саморазправи с всички, които са опозиционно мислещи. Това е обяснението на поредната вълна от арести срещу хора, които са обвинени в това, че са съпричастни с Гюлен.
Нещо повече – чуха се гласове за предсрочни парламентарни избори. Това показва увереност в опозицията и упражняване на натиск върху Ердоган като президент. Ако се отиде на предсрочни избори, може да се стигне и до предсрочни президентски. Тенденцията е очертана, но да видим дали ще се забави или динаминизира.
