Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.
През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
В последните дни отново имаше ескалация на напрежението между Израел и Сирия. Поводът беше, че от Сирия бяха изстреляни ракети, имаше и жертви. Израел отвърна, както винаги. Кой изстреля тези ракети?
Допреди 4-5 месеца имаше едно израелско нападение на месец. Може би около месец преди това започнаха всяка седмица, а последните дни виждаме буквално всеки ден. Има един военен експерт – Ахмет Рахал, който е от сирийската опозиция. Той даде едни много точни логистични данни, кой, къде, как и защо е участвал в престрелки в последните 4-5 дни. Буквално това са отделни пунктове. Първо на Голанските възвишения е била изстреляна ракета от сирийска страна, но забележете – това са от позиции на Хизбула. След това имаше нападение в северната част на провинция Хама. Много интересно и симптоматично беше нападението над базата Т4. Оттам стана една голяма въздушна битка от началото на тази година с един ирански дрон, който премина, забележете, над американски позиции и стигна до въздушното пространство на Израел. И буквално беше свален за 90 секунди. Сега в момента Израел нанесоха удари върху ирански транспортен самолет, който е носил още от тези дронове. Тоест биха казал, че това е една битка, която не само, че не отмира, а буквално виждаме нападения всеки ден. На Голанските възвишения, в покрайнините на Дамаск, северна Хама и Т4, което е близо до Палмира. Така че бих казал, че очевидно това се случва в териториите, които са контролирани от сирийското правителство. Нека да кажем следното: това са сложните взаимоотношения Русия –Израел – Иран, и, ако щете, някаква степен и САЩ. Така че се получава един четириъгълник или по-скоро един много интересен триъгълник, в който се досещате, че Израел нанася своите удари, без въобще да бъде обезпокоен от руските контролирани противовъздушни установки. Сирийците на този етап освен пропаганда, нищо друго не се чува. Така че ще се види много скоро някакво предложение за този сблъсък да се намери някаква формула или решение, но вече на политическо равнище. Говори се, че тези дни, без да се посочва точната дата, в Израел ще има едно много важно съвещание руско-израелско-американско, на което ще има много сериозни оферти от страна на Израел и на Щатите към Русия по отношение на Иран. Тоест, какво може да се даде от едната страна, а от другата страна е всъщност извеждането на Иран от Сирия, но на този етап следим нещата.
Бенямин Нетаняху обясни, че всяка изстреляна ракета от Сирия ще бъде смятана за изстреляна от сирийската армия. Справедливо ли е?
Нека само да допълним още един момент. През февруари тази година Башар Аасад направи едно изненадващо посещение в Техеран, казвам изненадващо не само за своето правителство, но и за правителството на Иран, и за руснаците. Всъщност Касим Слимани, който е главнокомандващ иранските войски в целия Близък Изток, просто го взе под мишница, качи го на ирански самолет и го заведе в Техеран, за да се срещне с върховният религиозен ръководител аятолах Али Хаменей. Дори президентът Рохани не беше в течение, а тогава, ако си спомняте, Зариф – министърът на външните работи, си подаде оставката, след като научи от медиите, че има посещение на чужд президент. Каква беше тезата, тоест за какво бяха го привикали Башар Асад? Хаменей помоли Асад за всички удари на Израел срещу пунктове на иранската армия, но формално срещу Хизбула, да казва, че това са удари срещу сирийски цели. Каква е идеята на това? Просто да бъде много ясно избегнат конфликтът Иран – Израел, а всичко това да бъде за сметка на Сирия. Да но в Сирия дори при тези 60%, които се контролират от правителството на Башар Асад, въобще не става въпрос за хомогенност. Повярвайте ми, откакто наблюдавам този конфликт, никога не е имало толкова остро противопоставяне между Иран от една страна и Русия от друга. Не само престрелки. Първо беше приятелски огън. Сега се стигна до тотално изхвърляне. В Дамаск управлява Русия, а в Хама управляват иранците. Стигна се до взаимно арестуване. Шест офицера от едните, шест офицера от другите.
В момента Иран много трудно ще бъде прогонен от Сирия. Това, което се научава в момента, в най-крайните източни провинции: иранците са започнали да правят така наречените културни центрове. Това са пунктове за иранско религиозно и военно присъствие, ако щете и пропаганда. Там никой не може да ти каже кой какъв е. Но отношенията между Иран и Русия са много обтегнати.
Има специални отношения между Израел и Русия и ще ви кажа защо. Още по времето на Барак Обама, когато Русия направи интервенцията си на 30.09.2015 г., американците са били на прага да проведат нападение, забележете, срещу руските навлизащи части. Тогава Нетаняху е помолил американците да не ги бомбардират. От тази гледна точка, тоест от позицията 2015 година, Путин е лично признателен на Нетаняху. Тоест той е избегнал директно руско-американско противопоставяне в Сирия. Така че това е връзка между Москва и Тел Авив, която е непрекъсваема. Затова руснаците са много по-благодарни на Израел и поради тази причина правят много силни отстъпки на Израел спрямо Иран. Така че това е един много интересен триъгълник.
Възможно ли е самият Нетаняху да търси изостряне на конфликта с оглед на изборните резултати в Израел, които не са съвсем убедителни за него?
Израел е създал такъв механизъм и институции, че дали ще бъде той или Бени Ганц – лидера на опозицията, или който и да е било друг, ще се реагира пак по този начин. Ако погледнете опозицията – около Бени Ганц има още трима генерали. Например Моше Алон, който беше на посещение в България, бе министър в управлението на Бенямин Нетаняху. Така че няма значение името.
Въпреки всичко трябва да кажем, че Нетаняху се ползва с подкрепата и на двете големи сили. Доказателство за това, че и Русия и САЩ подкрепят не някой друг, а точно Нетаняху, е тази среща на представителите на най-високо равнище в областта на сигурността, която ще бъде проведена в Израел. Не в Москва или Вашингтон, а в Тел Авив. Това подсказва, че и двете столици казват „ние искаме да работим с Бенямин Нетаняху“. Това, че той не можа да се оправи с Либерман е вече техен проблем, но доколкото се разбра, става въпрос за лични противоречия между Нетаняху и неговите конкуренти. Това е вътрешна политика – винаги най-силният има конкуренция. Нека да кажем – с тези 4 депутата, които има, Либерман няма как да му бъде равностоен, но това се оказа камъчето, което обърна колата на сегашното израелско правителство. Какво ще бъде след 23 септември можем само да гадаем, но изследванията показват, че няма да има големи размествания, т. е. отново може да се стигне до това противоречие Нетаняху – Либерман.
Ако ракетите са изстреляни от проирански групировки, възможно ли е това да е отговор на засиления американско-израелски натиск върху икономиката на Иран?
Иран има много повече проксита, отколкото директно присъствие на ирански военнослужещи. В Сирия няма иранска редовна армия, а това са пазарани – от Корпуса на ислямските гвардейци, които са директно под командването на аятолах Али Хаменей. Рохани и неговото крило, реформаторите, много отдавна искат Иран да се оттегли от Сирия. Нещо повече – преди 2 или 3 дни човек, който е много близък до Рохани, дори нарече Башар Асад „диктатор“.
Там има голяма борба между консерваторите и реформаторите. Последните виждат добре, че Иран затъва. Преди може би 10 дни излязоха данни от Иранския статистически институт. Храните са поскъпнали с 80% от май миналата година. Инфлацията е 54-55%. Държавата затъва все повече и повече, докато те не са взели дори един риал от военния сектор. В Либия има ирански ракети, при Хамас иранско оръжие, при Хизбула се разбра, че редовната вноска от 800 млн. долара тази година е спаднала на 700 млн., но това е пак твърде голяма сума. Да не говорим за издръжката на множеството от проирански шиитски милиции в Сирия. Това е просто една мрежа, която, според мен, много трудно би могла да се изкорени. Те са в училищата, джамиите, университетите – навсякъде. Русия, дори и до обещае, мисля, че няма да може да ги премахне. Там е като кубче на Рубик, което не може да се нареди според желанието на нито един от големите играчи.
Моля, дайте Вашата прогноза има ли край този конфликт и евентуално какъв би бил той?
Винаги съм твърдял, че Сирия ще има модел както е в Ливан. Там вече от 15 години има гражданска война. Там се създава правителство, което се влияе от външни фактори. На първо място това е Иран – Хизбула всъщност превзе държавата. Там е и Саудитска Арабия заради сунитите. Там е и Франция, като най-близка до християните. Тук, в Сирия, се оказа, че тези три държави-гаранти – Турция, Русия и Иран – не са достатъчни. Имате 30% от територията на Сирия, която е под реалното командване на кюрдите, които са подкрепяни от САЩ и Запада.
В момента предложението на Джейм Джефри е тези гаранти да бъдат увеличени, като освен трите, които вече споменах, вътре влязат Саудитска Арабия, ОАЕ, които са много активна държава, САЩ, Германия, Франция и Великобритания. Тези гаранти трябва да се съберат и да решат какво ща правят със Сирия. Докато това не стане, мисля, че няма как да търсим какъвто и да било изход.
