Проф. д.и.н. Вера Бонева заяви в интервю за БТА, че България разполага с много музеи от световен стандарт. Тя е в Троян, за да представи новата си книга „Въобщественик“, която е посветена на Чудомир. Бонева преподава „Музеология“ и „История на Българското Възраждане“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
По нейно мнение, музеите в България не отстъпват нито по качество, нито по оформление. Имаме множество иновативни и интересни обекти, съчетани с традиционни, включващи богати експозиции и стари витрини. Част от съвременните музееви среди са разположени извън столицата, като Музея на занаятите в Троян, Художествената галерия в Казанлък и „Етъра“.
Тя посочи, че основните предизвикателства в сектора произтичат от неподходящия модел на финансиране. „В бюджета липсват необходимите средства, особено в регионалните музеи, които разчитат на държавна и местна помощ, но, за съжаление, общините не предоставят достатъчно подкрепа“, каза тя. Освен това, заплатите в музеите са значително по-ниски от тези на учителите, което кара мнозина с педагогическа квалификация да се насочват към образованието. „Трудно е да привлечем млади хора от други населени места заради разходите за наем и ежедневни нужди“, добави тя.
С новите средства от еврофондовете предстоят подобрения, но темата за културата рядко е в центъра на вниманието. Когато става дума за култура, акцентът е предимно върху театър и кино, а музеите и галериите остават в сянка, което е несправедливо, подчерта Бонева.
При създаването на експозиция е важно да се планира за период от 10-15 години, а опазването на културните ценности е дългосрочна задача. Работата в културната сфера е натрупване, а обществото в момента често се фокусира върху епизодичното потребление, което може да затрудни разбирането на същността на културното наследство, обясни тя.
Проф. Бонева вижда бъдещето на музейната работа в контекста на дигитализацията. Първият аспект е свързан с управлението и дигитализацията на музейните бази данни, които у нас надхвърлят седем милиона.
Дигитализацията не се състои само в 3D визуализации, подчерта Бонева. Тя обхваща и добавена реалност, която позволява на посетителите да видят контекста на артефактите. Други аспекти на дигитализацията включват възстановки, виртуални макети и информация чрез QR кодове и други средства.
Младите хора са много по-гъвкави и адаптивни, с различен начин на мислене. Те са отворени за пътувания и комуникация, и именно те носят новата енергия на бъдещето, сподели Бонева. Независимо от опита, който имаме, младите ще управляват следващите десетилетия на обществото.
Презентацията на книгата ѝ „Въобщественик“, посветена на Чудомир, в Троян, съвпада с 118-годишнината от рождението на известния социолог Иван Хаджийски, за да се подчертае приносът на двамата интелектуалци. Те са били близки приятели, а кореспонденцията им разкрива важни аспекти от техните лични и творчески животи, добави проф. Бонева.
Тя уточни, че приятелството между тях е дълбоко и е оставило незабравима следа в българската интелектуална сцена. Чудомир е повлиян от мненията на съпругата си и Хаджийски, които имат общи виждания, но изследват народния манталитет по различен начин.
Въпреки дълбоките изследвания върху Чудомир, неговата кореспонденция с много личности разкрива множество неизвестни документи, които подтикнаха проф. Бонева да се заеме с написването на тази книга.
Според нея, Чудомир е изключителен български писател, художник и музейният специалист, който е оставил забележителен отпечатък не само в Казанлък, но и на национално ниво. Той е важна личност от 30-те и 40-те години на миналия век. Книгата „Въобщественик“ е изградена на основата на множество архивни документи, които разширяват представата за него и могат да бъдат полезни за изследователи, които се интересуват от неговото творчество и живот.
