Професор Венцеслав Николов, виолончелист, сподели в интервю за БТА, че класическата музика носи радост на хората. Отказването от тази радост е безсмислено. Той е убеден, че младите поколения ще намерят пътя към музиката и изкуствата.
„Тази музика е важна за България. Като част от Европа, не трябва да забравяме, че нашата култура е част от европейската общност“, добави проф. Николов.
На въпроса кога в България ще можем да питаме не „Имате ли пиано?“, а „В коя стая е роялът?“, Николов отговори:
„Помогнах да се осигури пиано в село Ганчовец. Вярвам, че е естествено новите поколения да изпитват радости. В обществото има разделение – много хора смятат, че тази музика е недостъпна. Красотата е навсякъде, и трябва да я търсим“, посочи проф. Николов.
Според него, децата не осъзнават това в детството, но порастват и започват да откриват красивото.
„Живея в района на Дряново от 30 години, работих в Германия и се връщах. Един ден Антоанета Ставрева от читалището ни откри с жена ми, и преди около 5 години организирахме първия концерт в селото – Пърша. Беше невероятен концерт, свирих Моцарт, Бах и други композитори, които се смятат за трудни за разбиране от публиката. Винаги обсъждам произведенията по време на концерта. Когато говорех за Моцарт, забелязах как публиката кимаше“, добави проф. Николов.
След този концерт започнаха идеите за организиране на един или два концерта годишно в района. Проф. Николов е изнасял класически концерт и в двора на Соколския манастир край Габрово, а след това му хрумнала идеята да свири в пещерата „Бачо Киро“.
„Оказа се, че пещерата е влажна, затова свирих отпред. Леко заваля дъжд, и последното произведение свирих под стрехата. От този концерт се роди идеята за концерт в село Ганчовец, и когато отидох за Коледа, запитах къде е пианото, тъй като преди това свирих соло. Оказа се, че пиано няма. Написах кратък текст. В Германия мой приятел ми каза, че не питаш „Имате ли пиано?“, а „В коя стая е роялът?“ Всеки читалище трябва да има пиано“, каза проф. Николов.
Той помогна на читалището в Ганчовец да получи пиано. Инструментът е чешки от известната фирма „Петроф“. Пианото беше представено на концерт преди няколко дни, който стана истински празник, според проф. Николов.
„Не разбирам защо в нашата страна, особено в столицата, се смята, че животът е там. Това не е напълно вярно. Хора, които обичат музиката, има навсякъде“, отбеляза проф. Венцеслав Николов за БТА.
Той се надява любовта към музиката да продължи, за да се създаде нова публика за така наречената класическа музика, която счита за нещо изключително ценно.
„Често ме питат защо не свиря в нашия град. Отговарям, че някой трябва да ме покани. Изкуството трябва да бъде организирано. Нужни са хора със заинтересованост. Без покана, не мога да дойда. Някой трябва да се заеме с това. У нас такава професия като импресарио, каквато има на Запад, не съществува. Връзката между хората и изкуството осъществява именно такава професия“, добави проф. Николов.
Той има над 15 книги и постоянно пише. Последната му книга, наречена „Викът на улулицата“, е издадена от „Захари Стоянов“.
„Ще се радвам да представя последните си разкази в Дряново или в село Ганчовец. Последната си писмена творба представих в Дряново и стана прекрасно събитие, надявам се да се повтори. Определено ще направя представяне. Всички мои книги са оставени в библиотеката в село Ганчовец, в случай че някой е заинтересован“, каза проф. Венцеслав Николов.
Венцеслав Николов заяви, че има недостатък. Когато пише, той иска да стане и да се поклони, както прави на сцената. Писателят, когато създава нещо, след това не зависи от него. Проф. Николов е щастлив, че практикува и двете професии и смята, че плавно преминава между тях.
“Викът на улулицата“, вдъхновена от истински случай, е описан в последния разказ на книгата. Въпреки това, аз съм точно обратното на улулицата – ставам рано и не съм нощна птица. Очаквам отзиви от читателите за тази книга“, добави проф. Николов.
Професор Венцеслав Николов е роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася на 14 години, а на 23 години дебютира със Софийската филхармония в българската премиера на Концерт номер 1 от Шостакович под управлението на Добрин Петков. Развива активна концертна кариера с турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.
Наред с това, че е виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, педагог, писател и учител. Репертоарът му включва над 400 произведения от класическата до съвременната музика – от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Много съвременни композитори му посвещават свои творби. Той е основател на лятната академия на остров Фьор в Северно море и води курсове и семинари в Баден-Баден, Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България.
