Масови антикорупционни протести се провеждат в Украйна, след като президентът Володимир Зеленски подписа антикорупционен закон. Кризата се разиграва на фона на войната, която страната води с Русия и в деня, в който се провеждат двустранни разговори за постигане на примирие между двете държави.
В редица украински градове – Киев, Днипро, Суми, Лвов и Одеса, се проведоха граждански протести, след като със законови промени две ключови антикорупционни институции бяха поставени под пряк контрол на главния прокурор, назначен директно от президента.
Това действие провокира опасения за ограничаване на независимостта на правосъдната система и повтаряне на корупционни практики, на които страната отдавна се опитва да сложи край.
Мирните преговори между Русия и Украйна, насрочени в Истанбул, се провеждат на фона на растящо вътрешно недоволство. Президентът Зеленски твърди, че новата антикорупционна система ще работи, като се изчисти „всяко руско влияние“ и така ще бъде въведена повече справедливост.
Все пак указът дава на главния прокурор широки правомощия, включително да насочва, да дава или да прекратява разследванията по корупция, което според протестиращите концентрира твърде голяма власт в ръцете на обвинител номер 1. Според опасенията на протестиращите така се създават предпоставки да се търсят и прикриват нерегламентирани практики.
Гражданите, включително войници и активисти, излязоха по улиците с лозунги за оставка на ръководните фигури и за реформи. Илия Деулин от град Суми изрично заяви:
„Отнемането на независимостта на едни от малкото донякъде независими антикорупционни органи беше последната капка. Да, има война, но не можем да продължаваме да им позволяваме да печелят от нея.“
Подобни настроения изразиха хиляди протестиращи в Киев, където протестът пред президентската канцелария беше първият от години поради войната.
Международната общност, включително Европейската комисия, изрази загриженост, че промените могат да застрашат европейската интеграция на Украйна, да доведат дори до губене на безвизов режим и санкции. Марта Кос, говорител на Европейската комисия, публично разкритикува ограниченията, поставени с новия закон.
От Съединените щати също се чуха критики. Конгресменът Марджъри Тейлър-Грийн остро осъди действията на президента Зеленски, като посочи, че действията му провокират вътрешни протести и призова САЩ да прекратят военната помощ на Украйна, докато не се постигне мир, пише The Economist.
Демонстрациите идват и в момент, в който украинският президент е действащ в условията на изтекъл през май 2024 г. мандат, а изборите бяха отложени заради военния конфликт.
Именно това е и една от крайните цели на Кремъл, откъдето нееднократно са заявявали, че властта в Украйна е нелегитимна и призоваха за смяна на управлението.
Проявите на недоволство в Украйна включват искания за предсрочни избори и за оставка на президента и други висши служители, като например началника на офиса на президента Андрей Ермак.
Бунтовете в Киев и другите градове показват невиждана от началото на конфликта обществена разединеност. Редица наблюдатели смятат, че това може да бъде повратна точка в украинската политическа сцена, която да рефлектира и върху преговорите с Москва.
Украинската антикорупционна система остава изключително важен елемент от усилията за реформи и укрепване на институциите. Въпреки намеренията за ограничаване на руското влияние, новите законодателни промени и укази генерират недоверие сред гражданското общество и международните партньори.
Текущата политическа криза съпътства ключов етап от преговорите с Русия, а нестабилността в страната рискува да отслаби позициите на Киев и да усложни възможностите за мирни решения.
