Преди точно 80 години – на 9 септември 1944 година – под ботуша на Червената армия започна смяна на етичния код на нацията.
През следващата една година той в голяма степен бе сменен и България бе превърната в централноазиатска държава. А Бай Ганьо стана елит и лице на нацията. И вече 35 години не можем да върнем тези стари български ценности, които днес наричаме европейски.
Основната причина? Тези ценности не влязоха в учебниците, нямаше достатъчно учители, които да ги преподават, а историческата истина още се представя витиевато и чрез фалшификации на младите поколения.
На следосвобожденска България й бяха нужни 30 години да извоюва своята пълна Независимост от Османската империя и от васално княжество да стане независима държава – Царство България. Но на демократична България не й стигнаха 30 години да стане напълно независима държава от съветската окупация.
Дали защото още от 1898 г у нас се преподава по един от първите учебници в Европа по гражданско образование на Никола Станев? Което изчезва при комунизма, за да се появи отново плахо едва през последните години отново?
Първо, съветската окупация е военна, след това става политическа и икономическа, а днес е криминална и ментална.
Окупацията създаде съветския човек. Него можете да срещнете навсякъде в публичното пространство, а неговите ценности да се представят за “български традиционни ценности”.
Дали ще бъде чиновник в някаква далавера, схема или обществена поръчка.
Дали ще се включи във верига на разпределяне на стойност или йерархия за усвояване на публична собственост или средства.
Дали ще поеме роля в държавна организация на принципа „нагоре лази, надолу гази“.
Дали ще бъде медиен вентилатор на кал и човешки отпадъци, за да се слее с тях за постигане на целите си.
Дали ще разпространява фалшиви новини, тоталитарни практики или болшевишко мислене неволно заради неграмотност или волно, заради платена вярност към Русия, негова или на дедите му. И ненавист към всичко Западно (въпреки че е пратил децата си там).
Но най-вече манталитетът, че другите и особено Държавата са му длъжни за всичко в живота му.
Почтеността е омразна “либерална западна ценност”, която съветският политик у нас иска да бъде изкоренена от нашия политически живот.
В неговия патрЕотичен мир, 10те принципа на почтеността изглеждат така:
1. Почтен съм, докато не ме хванат
2. Ако ме хванат, отричам до последно – не могат да го докажат
3. Ако могат да го докажат, ще сменя прокурора да не го покажат
4. Ако все покажат, медиите ще си затраят
5. Ако медиите не си траят, ще врътна една компроматна търговийка с влияние и ще спрат.
6. Медиите винаги могат да направят не само от мухата слон, но и от моя слон муха
7. След третия ден пак ще съм почтен
8. Не е важно, че моята почтеност не я приемат на Запад, важно е да е ОК на Изток.
9. Докато съм лоялен, проблем с почтеността си не мога да имам
10. Почтеността не се яде.
Промяната е преди всичко скъсване с всичко съветско у нас.
Почтеността, милосърдието, емпатията, респектът към достойнството и правата на другите са български ценности – които няма нужда да внасяме от Европа, а да възродим.
И 9 септември трябва да ни напомня за този наш дълг.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
