Към 2033 г. се предвижда производството от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да надхвърли 50 процента от прогнозираното брутно електропотребление в страната. Това се посочва в План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2024-2033 г. на „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО), който ще бъде разгледан на обществено обсъждане днес в сградата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От ЕСО уточняват, че в Проекта на стратегията на България са предвидени нови ядрени мощности, които са извън обхвата на техния план.
Електроенергийният системен оператор е направил прогноза за развитие на брутното електропотребление в страната, която е съобразена с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на Българската академия на науките, както и на Министерството на финансите (по отношение на БВП). В прогнозата е отчетен и опитът на ЕСО от последните години, показващ, че електропотреблението варира в тесни граници, като максималните прогнози от всички години са далеч от реализацията и проектния й тренд. На база на това са приети два основни сценария за развитие на електропотреблението: максимален и минимален.
Към тях е добавен сценарият на Проект на стратегията за устойчиво енергийно развитие (ПСУЕР). В съответствие с Европейските цели за декарбонизация в перспектива до 2050 г. в проекта на стратегията е заложен плавен ръст на електропотреблението, вследствие заложената електрификация в секторите отопление, транспорт и промишленост, в т.ч. добив на зелен водород. През 2033 г. брутното потребление на електроенергия се очаква да достигне 41 400 GWh.
Максималният сценарий за брутното електропотребление без помпи съвпада с тренда на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за периода 2015 – 2025 г. и почти съвпада със сценария на ПСУЕР. При него се предвижда увеличаване на електропотреблението с умерени темпове. При разработването на този сценарий е заложено забавяне в прилагането на различни иновативни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Към 2033 година се очаква брутното потребление да достигне 41 450 GWh.
При минималния сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението (без помпи) за целия период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. През 2033 година брутното електропотреблението се очаква да достигне 37 950 GWh.
Анализ на производствените мощности
Прогнозата за развитие на производствените мощности на България до 2033 г. се основава на изразените от производствените дружества инвестиционни намерения. Независимо от получената информация, планът за развитие на мрежата се основава на заложените инсталирани мощности в ПСУЕР.
За периода 2024-2033 г. съгласно инвестиционните намерения и сключените договори са планирани за изграждане общо 19 314 МW нови мощности, 17 529 MW от които са ВЕИ.
Прогнозни брутни мощностни и енергийни баланси
Референтен сценарий
За развитието на електропреносната мрежа на страната в перспектива до 2033 г., определящи се явяват мощностните и електроенергийните баланси, базирани на заложеното развитие на електропотреблението и производствените мощности, според ПСУЕР.
От ЕСО отбелязват, че на база статистиката от изминали години, екстремални зимни товари се реализират вследствие наличието на много ниски температури, съчетани със силен вятър. В тези случаи генерацията от вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) подпомага покриването на върховото потребление. По-критични за обезпечаването на електрическите товари през зимата са случаите, в които има много ниски температури, но без наличие на вятър, репективно ветрова генерация. Това създава проблеми с овладяване на баланса между потреблението и генерацията, а също така и проблеми с поддържане на напреженията в Североизточна България. В плана е взет под внимание и прогнозния максимален летен товар, при който е проверена достатъчността на средствата за регулиране на напреженията.
Пазарното моделиране показва, че страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си чрез внос на по-конкурентна цена, отчитат от ЕСО. Оттам добавят, че от пазарното моделиране на мощностните и електроенергийния баланси се вижда, че въглищните централи изпитват изключителен пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Според оператора това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. Освен технически проблеми, ще се създадат и финансови проблеми за местните кондензационни централи от нереализирана разполагаемост за производство. ПСУЕР предвижда въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се активира при необходимост с максимално годишно производство до 9 TWh, което постепенно от година на година да намалява до 2 TWh. На практика обаче, без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини, обръщат внимание от ЕСО. Този ефект е осезаем от средата на 2019 година и оттогава повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система чрез собствени енергийни ресурси.
Мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия, обясняват още от ЕСО. През зимните месеци ще се разчита на внос на по-конкурентна цена, а през летния сезон има значителна остатъчна разполагаемост за производство, но реализацията на износ е в пряка зависимост от производството на ВЕИ, особено на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ). Реализацията на тази остатъчна разполагаемост за производство като износ може да се осъществи при наличието на добри прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ, както и прилагането на експертни икономически стратегии, както и на дългосрочни договори при участие на местните производители на регионалните електроенергийни пазари. В противен случай не само няма да се реализира възможният износ, но при по-конкурентно участие на чужди пазарни участници може да се реализира и внос, предупреждават от ЕСО.
Прогнозираното електропроизводство от ВЕИ се базира на заложените инсталирани мощности в ПСУЕР, изготвен от Министерството на енергетиката, но е съобразено със средностатистическото производство от последните години при нормални климатични условия и отчитайки, че производството от ПАВЕЦ не е възобновяема електроенергия. При приетото развитие на производството от ВЕИ се предвижда към 2033 г. то да се надхвърли 50 процента от прогнозираното брутно електропотребление в страната. Трябва да се има предвид, че при реализиране на електропотребление близко до минималния вариант, делът на ВЕИ в крайното брутно електропотребление ще се увеличи. Провеждането на мерки за енергийна ефективност ще подпомогне осъществяването на по-амбициозни индикативни цели, т.е. вместо инвестиции в изграждането на нови ВЕИ да се реализират допълнителни инвестиции за намаляване на енергийния интензитет.
Алтернативен сценарий
Алтернативният сценарий е изграден въз основа на ПСУЕР, чрез добавяне на газ като преходно гориво (ГПГ) – чрез нови газопарови електрически централи (ГПЕЦ), за които в бъдеще газът може да бъде смесен с 10 процента водород. ГПГ се прилага за 2028 г. и 2033 г., съответно с 1000 MW и 1500MW нетна мощност в ГПЕЦ.
ЕСО пише още в 10-годишния си план, че въвеждането на нови технологии ще доведе до значителни инвестиционни и оперативни разходи, като закупуване на съществуващи и нови видове допълнителни услуги от алтернативни генериращи източници на електроенергия, както следва: резерв за първично регулиране на честотата, резерв за автоматично вторично регулиране на честотата и обменни мощности, предоставяне на „синтетична“ инерция, участие в тока на късо съединение, участие в потискането на междусистемните колебания на активната мощност.
За да се гарантира достатъчно и гъвкаво развитие на производствените мощности, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки. Някои от тези мерки, които са приоритет на ЕСО и Българската независима енергийна борса, са пазарни и вече са реализирани, а други предстои да се реализират в близките години.
В 10-годишния план на ЕСО подробно се описват и плановете на оператора за развитие на електропреносната мрежа в този период от време. Освен това от оператора предвиждат развитие и модернизация на автоматизираната система за диспечерско управление (АСДУ), на оптичната мрежа, както и на телекомуникационните системи.
