Засетите площи с основните есенни култури за реколта 2025 към 14 ноември 2024 г. са с между 1,1 на сто (пшеница) и 11,5 на сто (ръж) повече в сравнение с година по-рано, сочат оперативни данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Що се отнася до летните култури прибраната реколта от слънчоглед и царевица за зърно е съответно с 11,5 и 38,7 процента по-малко на годишна база, главно вследствие на получените по-ниски средни добиви от декар през настоящата година.
При съществено повече засадени площи и повишен среден добив, на този етап производството на полски домати бележи ръст от 33,4 на сто спрямо година по-рано. Продукцията от пипер на открито също надхвърля миналогодишната, макар и слабо – с 3 на сто. Засега по-малко са прибраните количества картофи (с 11,6 на сто) и зеле (с 6,7 на сто). От началото на 2024 г. до момента оранжерийното производство на домати се свива с 29,9 на сто на годишна база, а това на оранжерийни краставици – с 9,3 на сто.
Според публикувания на интернет страницата на МЗХ Оперативен анализ за основни земеделски култури (Бюлетин № 44/2024), има увеличение на продукцията от десертно грозде, малини, орехи и круши в границите от 2,1 на сто (грозде) до 21,8 на сто (круши) спрямо същия период на миналата година. При десертното грозде и малините това се дължи изцяло на повишената продуктивност от декар, докато при орехите и крушите се отчита и увеличение на реколтираните площи. Прибраните количества винено грозде и ябълки изостават съответно с 13,2 и 15,8 процента на годишна база.
Външна търговия с основни земеделски култури
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през първите два месеца на текущата 2024/25 пазарна година (юли и август 2024 г.) от страната са изнесени общо 1 544,9 хил. тона пшеница, което е със 7,9 на сто по-малко спрямо аналогичния период на миналия сезон. Същевременно, експортът на ечемик нараства близо три пъти до 480,9 хил. тона, а този на рапица – с 94,9 на сто до 61,4 хил. тона.
Изминалата 2023/24 пазарна година приключва с по-нисък износ спрямо предходната година както при царевицата – със 17,7 на сто (1 035,5 хил. тона), така и при слънчогледа – с 15,1 на сто (677,5 хил. тона).
Макар да бележи ръст от 35,6 на сто на годишна база, внесеното количество пшеница за периода юли – август 2024 г. остава ограничено – 20 хил. тона. Доставките на рапица спадат с 41,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. до 14 хил. тона, а тези на ечемик – с 13,5 на сто до едва 183 тона.
През изтеклата 2023/24 пазарна година в страната са внесени 691,2 хил. тона слънчоглед, което е с 6,2 на сто по-малко на годишна база. Още по-сериозно намалява вносът на царевица – с 20,8 на сто до 34,8 хил. тона.
По предварителни данни на НСИ през периода от януари до август 2024 г. вносът на пресни зеленчуци е в размер на 192,6 хил. тона, с 5 на сто под нивото отпреди една година. При импорта на пресни плодове също се наблюдава намаление – с 1,6 на сто до 252,1 хил. тона.
Понижението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на по-малките доставки на картофи – със 7,2 хил. тона (21,4 на сто) и краставици и корнишони – с 2,8 хил. тона (13,8 на сто). Спадат и влезлите в страната патладжани (-22,4 на сто), тиквички (-3,1 на сто) и сладки чушки (-0,8 на сто), докато при морковите, гъбите, лука, зелето и марулите е налице увеличение в границите от 4,4 на сто (моркови) до 29,4 на сто (марули).
Близо половината от целия внос на пресни плодове в рамките на периода от януари до август 2024 г. се формира от цитруси и банани – общо 115,1 хил. тона, с 4 на сто по-малко на годишна база. Следват доставките на ябълки, които нарастват с 19,1 на сто до 32,4 хил. тона. Внесените количества круши, черупкови плодове и грозде са съответно с 10,4, 34,4 и 34,9 процента над отчетените година по-рано. Слабо намаление се наблюдава при черешите (-1,2 на сто) и дините (-4 на сто), а по-сериозно – при прасковите (-9,5 на сто), кайсиите (- 18,9 на сто), ягодите (-19,2 на сто), кивито (-36,3 на сто) и пъпешите (-49,2 на сто).
През първите осем месеца на 2024 г. от страната са изнесени 21,3 хил. тона пресни зеленчуци и 47,9 хил. тона пресни плодове, което е съответно с 12 на сто по-малко и с 4,2 на сто повече в сравнение със същия период на 2023 г.
При зеленчуците най-значително като количество се свива реализацията на домати – с 2,3 хил. тона или с 21,6 на сто. Съществено по-малко са и изнесените краставици (-11,5 на сто) и гъби (-63,5 на сто). Сред останалите по-значими продукти нараства експортът на сладки чушки (+14 на сто) и лукови зеленчуци (+63,1 на сто).
Голяма част от регистрирания износ на пресни плодове през наблюдавания период на 2024 г. представлява реекспорт на продукти, които не са произведени в България, в това число основно цитрусови плодове – 22,3 хил. тона, с 8,8 на сто под нивото отпреди една година. Експортът на череши и вишни нараства над два пъти на годишна база, а този на черупкови плодове – с 67,5 на сто. Отчита се сериозно увеличение на изнесените ябълки, круши, кайсии, грозде и сливи, но като цяло количествата остават сравнително малки. Свива се реализацията на дини (-8,3 на сто), ягоди (-40 на сто) и праскови (-54,8 на сто).
Цени
Средно за страната към 13 ноември 2024 г. се наблюдава повишение на изкупните цени на основните зърнени и маслодайни култури в рамките на 0,5 на сто (царевица) – 5,7 на сто (слънчоглед) на седмична база.
Така слънчогледът вече се търгува с 52,9 на сто по-скъпо, отколкото по същото време на миналата година. Годишното увеличение на цените на зърнените култури е все още слабо изразено – от 0,9 на сто (ечемик) до 2,8 на сто (фуражна пшеница).
При предлагането на едро на плодове и зеленчуци на тържищата се отчита поскъпване на оранжерийните домати и краставици, зелето и десертното грозде с между 4,9 на сто (домати) и 8,6 на сто (грозде) спрямо предходната седмица. Цената на картофите остава без промяна на седмична база, докато тази на ябълките се понижава с 0,6 на сто.
Към средата на ноември 2024 г. средните цени на едро на зелето и десертното грозде бележат ръст от съответно 20,4 и 13,6 процента спрямо година по-рано. По-слабо са поскъпнали оранжерийните краставици – с 3,5 на сто. Оранжерийните домати се предлагат на ценовото ниво отпреди една година, а единствено при картофите е налице поевтиняване – със 7 на сто.
