Проектът на Закон за държавния бюджет за 2025 година беше приет на второ четене от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание. Заседанието започна в 14:45 часа и приключи след 22:00 часа.
Още в началото на разглеждането на законопроекта председателят Делян Добрев посочи относно предложенията на „Възраждане“, позовавайки се на писмо от председателя на парламента и Конституцията, че политическата партия преднамерено е злоупотребила с право, внасяйки близо 38 000 предложения. В процеса на заседанието предложения на „Възраждане“, приложени в електронен формат с линкове в доклада на комисията, бяха подложени на гласуване за допустимост и отхвърлени.
„Това не променя факта, че (предложенията) са напълно законни. В момента ще зачеркнете с лека ръка конституционното право на всеки народен представител за законодателна инициатива, след като бюджетът е вкаран от правителството и ние да внесем промени в него“, каза Цончо Ганев от партията.
По време на заседанието предложение за увеличаване с 50 на сто на данъчните облекчения за работещи родители с деца на Асен Василев и група народни представители от ПП-ДБ не беше прието от депутатите. По думите на Асен Василев подобна мярка, която би увеличила върнатите данъци на работещите родители, ще струва 210 млн. лева на бюджета. Предложението бе подложено на прегласуване, но отново не получи одобрение.
Предложение на Мартин Димитров от ПП-ДБ да се премахне от проектобюджета параграф, който предвижда юридически лица да могат „да правят дарение“ на бюджета под формата на доброволни вноски за целите на реализирацията на публични инвестиции, не бе прието.
Финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че тази разпоредба дава възможността за използване на данъчна преференция от юридически лица, които искат да направят такава вноска към бюджета, добавяйки, че тук става дума за данъчно облекчение. Очакванията са постъпленията от такива доброволни вноски да възлизат между 50 млн. лева и 80 млн. лева, уточни Петкова, като посочи, че са проведени срещи с редица браншове, преди да бъде разписан този текст в проекта на бюджет.
Асен Василев, който също предложи премахване на въпросния параграф от проектозакона, посочи, че е „шашнат“ от отговора на Петкова и добави, че има европейска директива, която урежда насърчаване на инвестиции, както и национален закон за насърчаване на инвестиции. Според Василев това е рекет, тъй като държавата може да откаже да реализира публични инвестиции, ако юридически лица откажат да плащат доброволни дарения. Предложението на Василев не беше подкрепено от комисията.
Предложенията на депутатите Мартин Димитров, Асен Василев и Димо Дренчев от „Възраждане“ да не се понижава прагът за регистрация по ДДС от 166 000 лева на 100 000 лева не бяха приети от комисията. По думите на Димитров това е във вреда на малкия бизнес в страната. Василев посочи, че няма смисъл да връщаме назад неща, които бизнесът вече ползва трети месец.
Теменужка Петкова посочи, че приходите от ДДС са едни от основните източници на постъпления за бюджета, добавяйки, че е направен анализ в Националната агенция за приходите (НАП), че задължението за много съществена част от фирмите, които би трябвало да се регистрират по ДДС, е отпаднало поради повишаването на прага за регистрация и негативният ефект за бюджета възлиза на 139 млн. лева.
Не беше прието предложение на Мартин Димитров и група народни представители заплатите в МВР да не се индексират на база брутната средна заплата за страната, а със средната основна заплата в страната.
Не получи подкрепа и друго предложение на Мартин Димитров за двойно увеличаване на таксите и данъците за хазарта, което той мотивира, че би било по-ефективно за увеличаването на приходите в бюджета от вдигане на осигурителната тежест например.
Йордан Цонев от „ДПС-Ново начало“ коментира, че сравнението е некоректно, тъй като осигурителната тежест има отношение към реалния ефект на бизнеса към бюджета, както и това, че работникът работи не само за заплата, но и за висока пенсия.
Разходите за пенсии са 24 млрд. лева, каза финансовият министър Теменужка Петкова по отношение предвиденото увеличение през следващите години на осигурителната тежест, като посочи, че голяма част от тези разходи се финансират с данъци от бюджета и тази дупка ще расте с времето, ако не се вземат мерки.
Предложение на Мартин Димитров и Асен Василев, свързано с принципала на Българската банка за развитие (ББР), бе отхвърлено. По думите на Асен Василев това, че ББР се прехвърля от Министерството на иновациите и растежа към Министерството на финансите не е добра мярка. Според него банката трябва да бъде „под шапката“ на Министерството на икономиката и да подпомага бизнеса. Теменужка Петкова посочи, че Министерството на финансите смята да използва ББР във важни стратегически проекти, свързани с икономиката на страната и растежа, като националната програма за саниране и др. Тоест ББР престава да бъде насърчителна банка, а става правителствена банка, отвърна Василев, като сравни казуса с „Корпоративна търговска банка“, която в миналото е давала заеми на свързани предприятия. Според него това би донесло щети за фиска в бъдеще. Петкова посочи, че ББР няма да загуби основното си предназначение да финансира малкия и среден бизнес, ако бъде използван пълният й капацитет за целите на важни стратегически проекти за страната.
Предложение на Джевдет Чакъров от „Демокрация, права и свободи – ДПС“ да не се начисляват банкови такси за редица услуги, предлагани по т.нар. платежна сметка за основни операции, включително обслужване на сметката и тегленето на пари в брой от банкомат на банката, обслужваща сметката, не беше прието.
Предложение на Илиана Жекова и Деница Сачева от ГЕРБ-СДС за промени в заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс беше одобрено от комисията. Мярката получи зелена светлина, тъй като в противен случай Агенцията за социално подпомагане няма да има възможност да провежда законово регламентираните процедури по национално осиновяване и целият процес по осиновяване ще бъде възпрепятстван.
Беше одобрено предложение на Йордан Цонев и група народни представители от „ДПС-Ново начало“ за създаване на държавно предприятие към Министерството на земеделието и храните с цел да се продават приоритетно стоки на български производители с до 10 процента търговска надценка. По думите на Цонев това би скъсило веригата за доставка на хранителни продукти у нас, както и би понижило цените на хранителни продукти, които са надути спекулативно в някои случаи. Депутатът посочи, че подобни магазини има в страни като Германия, Франция и др.
Разходите за грижа за психичното здраве у нас са недофинансирани, обединиха се Мартин Димитров и Йордан Цонев, призовавайки финансовия министър Теменужка Петкова да помисли дали могат да се увеличат. Повод за този коментар бе предложение на Димитров за увеличаване на разходите за тази дейност с 63 млн. лева, като тази сума би постъпила по бюджета в резултат на увеличението на таксите и данъците върху хазарта – предложение, което депутатите отхвърлиха по-рано по време на заседанието на комисията.
Две отделни предложения на Асен Василев и Мартин Димитров да се ограничи таванът на новия дълг, който може да бъде поет за 2025 година, до съответно 11,9 млрд. лева и 12 млрд. лева, не бяха приети. Според вносителите на предложенията сума от порядъка на около 12 млрд. лева ще бъде достатъчна за покриване на дефицита и плащания по стари дългове през 2025 година. Законопроектът на бюджета предвижда новият дълг да достигне 18,9 млрд. лева през 2025 година.
Проектът за бюджет за 2025 г. година е с дефицит от 6,4 млрд. лв. на касова основа или 3 процента от БВП. Предвижда се в следващите четири години той да бъде свит до 2,2 процента от БВП.
Размерът на новия дълг, който може да поеме дъpжaвaтa тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.
Очакваният икономически растеж е 2,8 процента за 2025 г., като се предвижда БВП да достигне по текущи цени 215 млрд. лева.
Бюджетът предлага нов акцизен календар за тютюна и тютюневите изделия, като ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото, както и мерки за усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани се увеличава от 1 април 2025 г. на 1077 лв.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. на 4430 лв., за 2027 г. – 4730 лв. и за 2028 г. – 5030 лв.
В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лв.
Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване остава без промяна за 2025 и 2026 г., но се предвижда да бъде повишена с 2 процентни пункта (пр. п.) от 2027 г. и с още 1 пр. п. от 2028 г.
В средносрочен план разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) са в рамките на 40-процентното правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5 – 40 процента от БВП за периода 2025-2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 1,033 млрд. лв.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5 процента за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125 процента от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
На заседанието си по-рано днес бюджетната комисия прие на второ четене законопроектите за бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК за 2025 г.
