Парламентарната комисия по бюджет и финанси ще разгледа на първо четене проектобюджетите на държавата, на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. Комисията ще заседава съвместно с комисиите по труда и социалната политика, и по здравеопазване.
БТА припомня, че Министерството на финансите публикува проектобюджета на държавата за 2025 г. и средносрочната прогноза на 18 февруари. Трите проектобюджета бяха разгледани от Националния съвет за тристранно сътрудничество в понеделник, 24 февруари, и бяха одобрени на извънредно заседание на кабинета по-късно същия ден, след което правителството ги внесе в Народното събрание.
Бюджетен дефицит вариращ в рамките от 2,2-3 на сто от БВП, с низходяща тенденция за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г., е заложен в проектобюджета. От МФ посочват, че това се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 г. и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2027 г. и 2028 г. се прогнозира дефицитът да намалява до 2,7 на сто и 2,2 на сто от БВП.
Предвижда се държавният дълг да достигне до 61,7 млрд. лв. (28,6 на сто от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9 на сто от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3 на сто от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36 на сто от БВП) през 2028 година.
В разчетите за периода 2025-2028 г. е предвидено увеличение на размера на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв. от 1 януари 2025 г.
Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 април 2025 г., 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5030 от 1 януари 2028 г.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е предвидено да достигне 1077 лв. от 1 април 2025 г.
Предвижда се да бъде запазен на 780 лв. размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст.
Предвижда се от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят с 8,6 на сто по т.нар. „швейцарско правило“. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще бъде повишена от 580,57 лв. на 630,50 лв. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 г. са предвидени допълнителни средства в размер на 1,033 млрд. лв.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5 на сто за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
През 2025 г. се запазва политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в сферата на средното образование, така че те да бъдат в размер на 125 на сто от средната брутна работна заплата за 2024 г. Ефектът върху разходната част от това увеличение е предвидено да се равнява на 499 млн. лв.
Постарали сме се в рамките на този един месец да предложим проект на закон за държавния бюджет, който отговаря на обществените изисквания и политиките, които предлагаме в него да работят за това българските граждани да подобряват качеството си на живот, да няма намаляване или замразяване на доходите, на пенсиите, каза министърът на финансите Теменужка Петкова след заседанието на Тристранния съвет. Тя каза още, че проектът на бюджет за 2025 г. отговаря изцяло на изискванията на Закона за публичните финанси, предложеният проект е с дефицит до 3 процента от БВП, разходите са до 40 процента от БВП на страната.
Бюджетът за 2025 г. си поставя задачи за балансиран растеж, без увеличение на данъчната и осигурителната тежест, за ръст на доходите, изпреварващи ръста на инфлацията, за капиталови разходи, съобразени с нуждите на гражданите и общините, но и с възможностите на държавата, както и процесите по модернизацията на страната и управлението, заяви премиерът Росен Желязков на извънредното заседание на правителство на 24 февруари, на което бяха одобрени трите проектобюджета. В началото на заседанието министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че съгласно данните на Евростат България покрива и последния критерий за членство в еврозоната – този за ценова стабилност. Това на практика ни дава основание днес да вземем решение, с което да отправим искане до Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията на България, каза Петкова. На заседанието Министерският съвет одобри Решение за отправяне на искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията за България.
Вчера от Министерството на финансите и от БНБ съобщиха, че министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Централната банка Димитър Радев са подписали съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и са го изпратили до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и до президента на ЕЦБ Кристин Лагард.
Вчера сутринта премиерът Росен Желязков коментира пред журналисти, че конвергентният доклад вероятно ще бъде готов в началото на месец юни тази година. Той посочи, че предстоят редица стъпки, които да покажат дали България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г., сред които разглеждане от ЕКОФИН, Еврогрупата и Европейския парламент. Оценяването се базира на ясни и категорични критерии, ако покриваме критериите всичко е въпрос на процедура, коментира премиерът.
