През последните десетилетия външната миграция на български граждани е основен фактор за поддържането на отрицателен механичен прираст. Тази тенденция се обръща след COVID-пандемията, като от 2022 г. насам се наблюдава устойчив положителен тренд.
През 2024 г., според данни на НСИ, броят на завърналите се българи в трудоспособна възраст, надвишава този на напусналите страната с около 5,5 хиляди души. В подкрепа на завръщащите се Министерството на труда и социалната политика предлага програма “Избирам България” с бюджет от 150 млн. лв., финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г.
Програмата предлага финансова помощ за пренасянето на домакинствата до България, помощ с наем на жилище до 12 месеца, включване в програми на агенцията по заетостта и подпомагане на разходите за транспорт от и до работа. Също така при запазване на заетостта, участниците в програмата ще могат да получат два еднократни бонуса, съответно 30% и 50% от размера на шест средни работни заплати за съответния сектор на икономиката.
Два по-съществени аспекта на програмата заслужават внимание: липсата на критерии за допустимост и очакваният брой участници, който според бюджетните разчети варира между 740 и 870 души. При липса на ясни условия, свързани с трудова реализация или принос към икономиката, програмата се превръща в механизъм за нецелево разходване на средства към завръщащи се, независимо от това дали ще останат активни на пазара на труда.
В рамките на Европейския съюз други държави, сред които Италия, Португалия и Гърция, също прилагат политики за насърчаване на обратната миграция. Общата черта между тях е използването на фискални стимули – основно под формата на значително намаляване на данъчната тежест върху доходите на завръщащите се, както и частично покриване на разходите по преместването.
Макар някои от програмите да са насочени към привличане на висококвалифицирани специалисти, други са по-широкообхватни, но при всички случаи се залага на икономическа рационалност и измерим ефект. В Италия, например, от схемата за данъчни облекчения се възползват между 2 и 5 хиляди души годишно, а в Португалия от 2019 г. насам са се завърнали над 30 хиляди души.
През 2024 г. Bassetto и Ippedico изследват ефектите от италианската програма за обратна миграция. Програмата е въведена през 2010 г. и променена през 2015 г., като включва намаляване на облагаемия доход на завърналите се с 50% за срок до 5 години.
Това се равнява на намаление на данъчната тежест върху дохода с около 22 процентни пункта. Мярката обаче е насочена само към лица с висше образование или към онези, които са заемали високи професионални и мениджърски позиции в чужбина.
Резултатите от програмата показват средно годишно увеличение от 2,5% на броя на завърналите се, отговарящи на критериите, за периода 2011–2018 спрямо 2010 г., или между 2 и 5 хиляди висококвалифицирани работници годишно.
С други думи, подобни програми могат да бъдат използвани стратегически за привличане на специалисти с търсени и нужни на работодателите в страната професионални профили, а не като универсална подкрепа за всички завръщащи се, без отчитане на уменията им и мотивите им за завръщане.
На този фон капацитетът на българската програма изглежда почти символичен. Според аналитичния доклад на Агенцията по заетостта, през 2023 г. на българския пазар на труда са липсвали около 269 хиляди работници. Дори при най-успешния сценарий, при завръщане на близо 900 души,които не биха се върнали без финансов стимул, програмата успява да покрие едва 0,1% от нуждите.
Ако се вземат предвид и онези, които се завръщат без каквито и да било стимули, приблизително 14.4 хиляди души през 2024 г., от които около 12.5 хиляди са в трудоспособна възраст, в най-благоприятните условия, програмата би довела в най-добрия случай до увеличение от 7% спрямо тази група.
Но, както често се случва с подобни мерки без ясни критерии за кандидатстване, има голяма вероятност програмата просто да субсидира онези наши сънародници, които така или иначе са планирали да се завърнат, без да създаде съществена добавена стойност.
Въпреки позитивната демографска динамика след пандемията и усилията на държавата да насърчи завръщането на български граждани, предложената програма има ограничен обхват и липса на насоченост.
В контекста на свиващото се по демографски причини население в работоспособна възраст, включително и заради напускане на страната, ефективността на подобни мерки зависи не само от предвидения финансов ресурс, но и от способността им да приоритизират кандидати с конкретен набор от умения и с висока производителност.
Сравнението с политики, приложени в други държави членки на ЕС, показва алтернативен подход, ориентиран към фискални стимули и селективно привличане на висококвалифицирани кадри сред сънародниците зад граница.
Това поставя въпроса за необходимостта от преосмисляне на настоящата рамка в България – от универсален и недиференциран модел към по-целенасочена политика, която не само улеснява физическото завръщане, но и усилва дългосрочния икономически ефект от него.
Анализът е публикуван в бюлетина на Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
