Влизането в еврозоната е не само икономическа стъпка; то е политическо и стратегическо решение, което изисква не само фискална конвергенция, а и създаването на култура на дисциплина, реформи и надеждност. Това бе подчертано от финансовия министър на Гърция Кириакос Пиеракакис в интервю за БТА в рамките на годишните събрания на МВФ и Световната банка във Вашингтон по-рано този месец.
Той посочи, че е от съществено значение за България да се увери, че влизането ѝ в валутния съюз е подкрепено от политики, които засилват конкурентоспособността, производителността и доверието в институциите. Приемането на еврото носи много предимства, включително достъп до стабилно финансиране, по-ниски разходи за дълга и увеличено доверие от инвеститорите, подчерта Пиеракакис. Въпреки това, с него идват и задължения и отговорности, свързани с членството.
Гръцкият опит показва, че дългосрочната стабилност инвестира в последователни реформи, добави министърът.
Преди десет години, през 2015 г., Гърция бе в центъра на дълговата криза, когато обяви несъстоятелност по плащанията към МВФ в размер на 1,6 млрд. евро, а при референдума гражданите отхвърлиха условията на третата спасителна програма от международни кредитори – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, припомня БТА. Страната пое трилогичен пакет с още по-строги условия. През периода 2010-2015 Гърция получи общо 289 млрд. евро по три спасителни програми.
Когато Гърция приключи последната програма през 2018 г., дългът ѝ спрямо брутния вътрешен продукт надхвърляше 180 процента. В момента, обаче, този показател бързо намалява и се очаква да достигне 137,6 процента до 2026 г. „Това е едно от най-значителните намаления в Европа. То не е постигнато чрез строги икономии, а благодарение на разумно управление, растеж и отговорност,“ отбеляза министърът.
„Нашето поколение избра да се ангажира с реформи, и този избор оформи Гърция такава, каквато е сега. Гръцкият народ осъзнава, че не можем да повтаряме грешките от миналото или да прехвърляме вината на следващите поколения. Този ангажимент към фискалната и политическата стабилност вече е част от нашата национална идентичност. Това е нашето общо наследство, което придава надеждност, стабилност и увереност на Гърция в еврозоната,“ добави той.
Министърът предвиди, че през 2025 г. гръцката икономика ще нарасне с 2.3 процента, което е почти двойно над средния ръст за еврозоната, а фискалната дисциплина вече е устойчив компонент, за което свидетелстват първичните излишъци.
Основните рейтингови агенции повишиха рейтинга на Гърция до инвестиционна степен, „което е сигнал за пълно възстановяване на пазарите,“ отбеляза министърът.
При положение, че в много държави държавният дълг нараства, днес Гърция „не е част от проблема, а част от решението,“ подчерта той. „Структурата на нашия дълг е дългосрочна, с фиксирани лихви и е добре управлявана. Увеличаваме дълговата ни стабилност чрез растеж. Гръцката икономика демонстрира устойчивост в трудната глобална макроикономическа и геополитическа среда.“
Като доказателство за доверието на инвеститорите, Пиеракакис посочи предложението на европейския борсов оператор „Юронекст“ (Euronext) да закупи Атинската фондова борса за близо 400 млн. евро, сделка, която получи одобрение през октомври. „Това е знак за доверие в нашите капиталови пазари,“ коментира министърът.
Той също така отбеляза инвестицията на „УниКредит“ (UniCredit), която ще удвои дела си в гръцката „Алфа банк,“ сделка, която изпраща силно послание за състоянието на банковия сектор.
Скоро международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch) повиши перспективата за най-голямата банка в страната „Нешънъл банк ъв Грийс“ (National Bank of Greece) и групата „Юробанк“ (Eurobank) до „положителна“, което потвърдява стабилността на банковата система.
Тези резултати отразяват усилията на страната да изпълни ангажиментите си, да възстанови доверието и да докаже, че реформите и растежът могат да вървят ръка за ръка, изтъкна Пиеракакис.
Гръцката банкова система днес е силна, капиталирана и отговаря на европейските стандарти, добави той. През последните десет години секторът премина през рекапитализация и консолидация, за да премине към иновации и растеж.
Делът на необслужваните кредити, който преди надвишаваше 49 процента, е спаднал до рекордно ниските 3,8 процента до 2024 г., според данни на централната банка. Това подобрение е постигнато чрез множество фактори, включително схемата за защита на активите „Херкулес“ (Hercules) и стабилен икономически ръст.
Дигитализацията напредва с бързи темпове – международни инвестиции като делът на „УниКредит“ в „Алфа банк“ и придобиването на „Ейч Ес Би Си Малта“ (HSBC Malta) от „Кредия банк“ (Credia Bank) показват възстановеното доверие в сектора.
„С две думи, гръцката банкова система не е източник на уязвимост – тя е стълб на стабилност и растеж. С възстановения инвестиционен рейтинг, Гърция привлича чуждестранен капитал за инвестиции в финансите си,“ отбеляза министърът.
Въпреки че гръцката икономика усеща влияние от глобалните търговски напрежения, разнообразяването на икономиката помага за смекчаване на това въздействие. Туризмът, корабоплаването, енергетиката и технологиите се утвърдиха като основни двигатели на растежа, добави той.
Развиващата се логистична и енергийна инфраструктура прави Гърция регионален хъб, свързващ Европа, Балканите и Източното Средиземноморие.
Що се отнася до търговските отношения, Пиеракакис подчерта, че идеалната ситуация би била политика на нулеви мита между Европа и САЩ, като също призова за преодоляване на оставащите бариери в единния пазар на ЕС. „Това е основният въпрос, който трябва да обсъдим в Европа,- както отбелязват докладите на (Марио) Драги и (Енрико) Лета – необходимостта от дълбочинна интеграция и по-конкурентоспособен единен пазар,“ добави министърът.
„Въпреки предпазливия подход към глобалната несигурност, ние също така виждаме възможности, тъй като днешна Гърция се състезава уверено, а не уязвимо,“ заяви Пиеракакис.
Той акцентира, че предстоящото влизане на България в еврозоната е съществена стъпка към изграждането на по-силна и устойчива Европа, която да може да се конкурира глобално.
„Гърция е напълно за присъединяване на България. По-силната и интегрирана еврозона прави Европа по-силна и увеличава устойчивостта на региона,“ заключи финансовият министър.
Пиеракакис съобщи, че в началото на следващата година планира визита в България. „С нетърпение очаквам да посетя София в началото на 2026 г., за да се срещна с колегата си и да отпразнуваме заедно присъединяването на вашата страна към еврозоната,“ каза той.
