Начало Водещи Признаване на Палестина – основен акцент в юбилейната сесия на ООН

Признаване на Палестина – основен акцент в юбилейната сесия на ООН

39
ООН
Снимка: БТА

Организацията на обединените нации е в центъра на глобалната дипломатическа активност по въпроса за признаването на Палестина като държава. Това се случва в рамките на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където въпросът за палестинската държава доминира дневния ред.

Международна конференция на високо равнище, съпредседателствана от Франция и Саудитска Арабия, събира десетки световни лидери с цел да подкрепи мирното уреждане на палестинския въпрос и прилагането на решението за две държави.

До момента около 147 държави вече са признали Палестина,

а в събитията около сесията на ООН редица западни страни, включително Великобритания, Канада, Австралия, Португалия, Франция, Белгия, Люксембург и Малта, обявиха или са на път да обявят официално признаването на палестинска държава.

Това е значима дипломатическа промяна, тъй като сред призналите са и няколко от най-влиятелните държави в света.

Вълната от признаване на държавата Палестина идва на фона на израелската инвазия в Ивицата Газа и окупацията и превземането на главния град там – Газа. Военните действия доведоха до невиждана хуманитарна криза, което срещна критиките на много от съюзниците на Израел.

От Израел и САЩ, които бойкотират конференцията на ООН, идват критики и остри реакции, като се аргументират, че признаването може да възпламени ескалация и усложни процеса на мир.

Палестинският президент Махмуд Абас ще се включи в конференцията дистанционно заради отказ на САЩ да му издадат виза, което породи международен дебат и решение на ООН да му бъде позволено да говори чрез видеовръзка.

В контекста на тази сесия признаването на Палестина е както символична, така и практическа стъпка към утвърждаване на нейния статут на международно призната държава, което има значителни дипломатически и политически последици както за региона, така и за световната политика.

Великобритания, Канада и Австралия обявиха снощи официално признаване на Палестина, като се очаква вълна от съюзници на Израел да последва техния пример.

Частично символичният ход на до 10 държави идва на фона на опасения,

че Израел може да отговори с анексиране на части от Западния бряг.

Този деликатен и частично символичен ход на до 10 държави, иницииран главно от френското правителство, има потенциал да предизвика отрицателна спирала на по-нататъшно противопоставяне заради опасения, че Израел може да отговори с анексиране на части от Западния бряг.

Това, от своя страна, може да доведе до европейски търговски санкции и допълнителна политическа изолация за Израел, включително евентуално временно отстраняване от ООН.

Израелската реакция е също така свързана с това дали САЩ ще подкрепят нов военен

удар срещу Иран през следващите седмици заради ядрената му програма.

Австралия, Канада и Великобритания официално обявиха своите решения в неделя. Други ще направят официалното си обявяване в понеделник на специална конференция на ООН, посветена на възраждането на отслабващата кауза за решението „две държави“.

Някои, включително Великобритания, изпревариха с обявлението си от уважение към еврейската нова година. Конференцията се съпредседателства от Франция и Саудитска Арабия, но саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, за разлика от френския президент Еманюел Макрон, няма да присъства.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова държавите да не се плашат от заплахите на Израел за анексиране на части от Западния бряг.

Въпреки това министрите признават, че решенията са предизвикани от нарастващия световен ужас от стратегията на Израел в Газа и в частност от плановете на Израел да одобри нови селища в частта от Западния бряг, известна като коридор Е1, която би разделила територията на две и би прекъснала връзките с източен Ерусалим.

В центъра на френския план, сега напълно подкрепен от арабските държави, е разбирането, че признаването трябва да бъде част от по-широк процес, включващ реформирана, демократично избрана Палестинска власт, която при евентуално примирие да замени обезоръжен и разглобен Хамас в Газа.

Германия, Италия и някои от балтийските държави са най-големите противници на признаването, но в италианското коалиционно правителство се увеличава натискът за преместване на позицията, рискувайки гнева на САЩ.

САЩ и Израел бойкотират конференцията на ООН в понеделник. Причината е в основаното на израелската власт убеждение, че водената от 86-годишния президент Махмуд Абас Палестина, никога няма да бъде надежден мирен партньор.

Държавният департамент на САЩ опита да попречи на Абас да говори в ООН в Ню Йорк, като отказа визи на членовете на Палестинската власт, което предизвика гласуване в Общото събрание на ООН с 145 срещу 5 гласа за разрешение той да се изкаже чрез видеовръзка.

Френският президент Еманюел Макрон предложи да посети Израел, за да обясни френската позиция, но Нетаняху отвърна, че първо трябва да бъде изоставено предложението за признаване. Това накара френския президент да предупреди Нетаняху, че настоящата операция в град Газа няма да постигне целите си и само ще подкопае имиджа на Израел.

Макрон предупреди, че „последната израелска операция води до толкова много цивилни жертви, че вие напълно разрушавате образа и доверието в Израел не само в региона, но и в обществото навсякъде“.

Българският премиер Росен Желязков ще присъства на юбилейната сесия на ООН по време на Седмицата на високо равнище. Заедно с премиера във Вашингтон са министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на правосъдието Георги Георгиев, министърът на здравеопазването Силви Кирилов, министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

На 22 септември Съветът за сигурност на ООН ще се събере на извънредно заседание в отговор на наглото нарушение на естонското въздушно пространство от страна на Русия. На 19 септември следобед 3 руски изтребителя МиГ-31 заедно навлязоха в естонското въздушно пространство. Съобщението за това направи естонското Министерство на външните работи на официалния си уебсайт.

Нахлуването се е случило над Финския залив, където трите руски изтребителя МиГ-31 са навлязли в естонското въздушно пространство без разрешение и са останали там в продължение на 12 минути.