Повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ предизвика интензивни и открити дискусии в Иран относно възможността за преговори с новото американско управление или за заетие на по-агресивна позиция, включително изграждането на ядрено оръжие, съобщава в. „Вашингтон пост“.
Според някои анализатори, Тръмп вероятно ще възобнови своята политика на „максимален натиск“ върху Иран, за да ограничи способността на Ислямската република да финансира и да подкрепя прокси групи в Близкия изток, както и да развива своята ядрена програма, отбелязва в. „Файненшъл таймс“. Дипломатите на Тръмп най-вероятно ще се стремят да увеличат наложените санкции и да затегнат мерките, касаещи ключовото за Иран износ на петрол.
В същото време, Тръмп изпрати и някои противоречиви сигнали. Например, преди месец, в интервю за Пи Би Ди Подкаст (PBD Podcast), той изрази желание да види Иран като успешна държава, но подчерта, че „единствената забележка е, че няма да могат да притежават ядрено оръжие.“
По време на предизборната си кампания, републиканецът изяви интерес за постигане на споразумение с Иран, поставайки акцент на необходимостта от сделка, за да се избегнат непредвидими последици. Според репортери, той би могъл да използва стратегия на „максимален натиск“ за да принуди Иран да се съгласи на преговори с американската страна.
Иранският президент Масуд Пезешкиан също демонстрира известна готовност за преговори, подчертавайки, че, независимо от обстоятелствата, Иран е длъжен да взаимодейства с САЩ. „Трябва да управляваме тези отношения, независимо дали ни харесва или не,“ добави той.
Според иранските лидери, нестабилността в политиката на Тръмп и неговото желание да демонстрира умения в преговорите оставят пространство за вероятност за дипломация. „В Иран в момента имаме повишено внимание,“ отбеляза Диако Хосейни от мозъчния тръст в Техеран. Досега ръководството на Ислямската република предпочита да избегне „враждебни отношения с Тръмп,“ без да желае „поспешно да приветства“ завръщането му в Белия дом, посочи той.
Помещена в контекста на гнева от убийството на висшия ирански генерал Касем Солеймани, отношението на Ислямската република е сложна пречка за бъдещите преговори, коментира иранският журналист Мохамад Азари в статия, публикувана на сайта на американския мозъчен тръст „Стимсън център“.
Солеймани бе убит в началото на 2020 г. с дрон в Багдад, по заповед на Тръмп, който по това време беше президент. Това убийство се случи две години след като Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение, постигнато между Техеран и световните сили, и наложи нови санкции на Иран.
Иран успя да оцелее през периода на санкции до встъпването в длъжност на Джо Байдън през 2021 г., след което американското правителство не извърши големи промени в ограниченията. Някои критици в САЩ обаче обвиняват Байдън в облекчаване на санкциите. При управлението на Байдън, иранският износ на петрол, предимно за Китай, достигна нива, които помогнаха на Иран да устои на наложените мерки.
Продажбите на съвременен суров петрол от Иран нараснаха над три пъти за последните четири години, съобщават данните на Агенцията за енергийна информация на САЩ, увеличавайки се от 400 000 барела дневно през 2020 г. до над 1,5 млн. барела дневно през 2024 г., като почти всичките доставки бяха насочени към Китай.
През 2020 г. радикалните членове на иранския парламент одобриха законопроект, насочен към „стратегическо действие за отмяна на санкции и защита на националните интереси,“ който цели да подкопае опитите на президента Рухани за обновяване или преговор на ядрени споразумения от 2015 г.
Вътрешнополитическото напрежение между крайни и умерени фракции в Иран датира от Ислямската революция и кризата с вземането на заложници в американското посолство през 1979 г. Тази криза, която доведе до дългогодишно задържане на дипломати, оказа дългосрочно влияние върху иранската външна политика.
По-новото правителство на Иран, ръководено от реформатора Масуд Пезешкиан, проявява интерес към възобновяване на отношенията със Запада и решаване на ядрени въпроси, в опит да се облекчат западните санкции, за да може Иран да се възстанови от кризата.
Тази седмица, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия, Рафаел Гроси, посети два ядрени обекта в Иран, където иранският външен министър Абас Арагчи изрази желание за разрешаване на споровете с подчертаване на несъгласието си да се подлага на натиск. „Топката е в ръцете на ЕС/Е3,“ написа Арагчи в социалните мрежи след срещата.
„Основният въпрос е дали аятолах Хаменей би бил готов да сключи ядрена и регионална сделка с човек, който уби генерал Солеймани,“ каза Карим Саджадпур от Фонда за мир „Карнеги.“ „Трудно е да се представи споразумение, което да удовлетворява както израелския премиер, така и върховния лидер на Иран,“ добави той.
