България навлиза в пореден етап на политическа нестабилност – с подадена оставка на правителството, разклатено обществено доверие и усещане за институционален застой. В този контекст президентът Румен Радев започна конституционните консултации с парламентарните групи преди връчването на мандат за съставяне на нов кабинет. Още в началото на срещата с „Продължаваме промяната – Демократична България“ държавният глава очерта рамката на ситуацията: страната се намира в „сложна обществено-политическа обстановка“, а правителството е паднало не просто заради парламентарна аритметика, а заради управленски модел и поведение на лидери, които са станали неприемливи за гражданите.
Тази формулировка не е случайна. Радев ясно разграничава кризата като системна, а не инцидентна. По думите му Конституцията изисква непрекъсваемост на управлението, но и отговорност – правителството следва да функционира пълноценно до поемането на властта от служебен кабинет. Това е важен акцент, защото в последните години оставките често се превръщат в политически вакуум, а не в регулиран преход.
Консултациите – институционален акт, не политическа сцена
По време на срещата с ПП–ДБ се появи и неизбежното напрежение около ролята на президента в политическия процес. Въпросът на Атанас Атанасов дали формацията разговаря „с президента или с конкурента“ даде повод на Радев да постави пределно ясно границата:
„Не сме се събрали на раздумка за някаква хипотетична моя партия.“
С този отговор държавният глава отхвърли опитите консултациите да бъдат превърнати в предизборен или политически сблъсък, подчертавайки, че действа единствено в качеството си на президент, изпълняващ конституционните си задължения. В същото време той не отрече, че въпросът за евентуален негов бъдещ политически проект съществува в публичното пространство – „от години, където и да се появя, гражданите ме питат“. Разликата, по думите му, е че тази тема не се обсъжда в президентската институция.
Изборният процес – стар проблем, нова спешност
Съществена част от разговора бе посветена на изборния процес и доверието в него. Радев попита дали ПП–ДБ ще инициират промени в Изборния кодекс с цел по-голяма прозрачност и честност, напомняйки за констатациите на Конституционния съд относно сериозни процедурни и организационни проблеми при последните парламентарни избори.
Президентът зае категорична позиция: 100% машинно гласуване, но с ясно изразената уговорка за контролно броене на разписките. Тази формула цели да прекрати дългогодишния спор „машини срещу хартия“, като предложи модел, който съчетава технологична сигурност с физическа проверяемост. Подкрепата му за машинното гласуване съвпада с позициите на „Промяната“, но с ясно настояване за допълнителни гаранции срещу съмнения и манипулации.
Охраната на политици и границите на президентската власт
Темата за охраната на публични фигури, включително на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски, също влезе в дневния ред. От ПП–ДБ заявиха намерение да работят за премахване на подобна охрана, което наложи президентът да разясни реалните си правомощия.
Радев подчерта, че по закон НСО е институционално подчинена на президента, но оперативните решения не са в негови ръце. Той назначава ръководителя, подписва щата и произвежда в звание, но решенията за охрана на лица извън трите задължително охранявани – президент, председател на парламента и министър-председател – се вземат от специална комисия с участието на НСО, ДАНС и МВР.
Контролът върху това дали комисията функционира реално и дали сигналите са обосновани, според него, е задача на парламента.
Тук Радев отправи ясен сигнал срещу злоупотребата с органите за сигурност, особено когато става дума за политически фигури, чието охраняване поражда обществено недоволство и съмнения.
„Ала-бала през президента“ – стар запис, ново обяснение
Неизбежно бе повдигната и темата за прословутата реплика „ала-бала през президента“, станала известна от запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ през 2023 г.
Радев настоя за разяснение, като подчерта, че фразата често е била грешно интерпретирана – не като „ала-бала с президента“, а именно „през президента“.
С това държавният глава отново защити институцията от внушения за задкулисна роля в политически или изборни процеси, които подкопават доверието в президентството.
Президентът като фактор на стабилност
Консултациите показват ясно едно: Румен Радев се стреми да се позиционира като институционален коректив и фактор на стабилност, а не като активен играч в партийното противопоставяне.
Подкрепата му за машинното гласуване, критиката към управленския модел на падналото правителство и настояването за ясно разграничение на отговорностите в системата за сигурност очертават президент, който търси баланс между активна позиция и формална неутралност.
Въпросът е дали политическите сили ще използват този момент за реални реформи – особено в изборния процес и контрола върху институциите – или поредните консултации ще останат ритуал без последици. В ситуация на хронична нестабилност именно отговорът на този въпрос ще покаже дали страната върви към изход от кризата или към поредния ѝ цикъл.
