Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик съобщи в профила си в социалната мрежа „Екс“, че е разговарял по телефона с еврокомисаря по разширяването и съседството Оливер Вархей по въпросите за забавянето на европейския път на Босна и Херцеговина.
Във вчерашната си публикация в „Екс“ Додик пише, че е предупредил Вархей, че всички институции за международно представителство на Босна и Херцеговина са приватизирани с цел изключване на босненските сърби от всички процеси.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация (Федерация Босна и Херцеговина), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
„Очевидно е, че Босна и Херцеговина е в пълен застой, не само заради изборите. Външната политика е напълно приватизирана, всички институти за международно представителство на Босна и Херцеговина са напълно приватизирани. Това води до нова парализа, която ще доведе страната до точката на безсмислие“, написа Додик днес в „Екс“.
В Босна и Херцеговина ще се състоят местни избори на 6 октомври.
Додик заяви, че е факт, че Конституционният съд на Босна и Херцеговина се опитва да вземе възможно най-много решения в настоящия си състав и по този начин се решават над 100 точки от дневния ред.
„Те трябва да разберат, че ще трябва да върнат всичко отначало, ако искат сърбите да се върнат в Конституционния съд на Босна и Херцеговина. Иначе никога няма да се върнем. Пълното им игнориране на системата няма смисъл. За мен беше възможност да кажа на Вархей, че искаме да видим план за растеж, но не искайте от нас да правим компромис“, посочва Додик в съобщението си в социалната мрежа.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение в Босна действа конституционен съд с изключителна юрисдикция за решаване на спорове, възниква между съставните части на Босна, между държавата и съставните й части или между държавни институции. Трима от деветимата членове на съда се назначават от председателя на Европейския съд по правата на човека, а шестима от парламенти на националните общности, отбелязва Ройтерс.
Конституционният съд на Босна и Херцеговина, чиито решения не се признават от Република Сръбска, остана без босненски сръбски съдии в началото на тази година, след като мандатът на съдията Златко Кнежевич изтече поради пенсиониране по негово желание, припомня телевизия РТРС. В края на 2022 г. изтече и мандатът на Миодраг Симович, а парламентът на Република Сръбска не назначи техни заместници. Позицията на ръководството на Република Сръбска е, че няма смисъл да се назначават нови съдии, които отново да бъдат отстранени и по този начин да легитимират Съда. По закон в Конституционния съд на Босна и Херцеговина трябва да присъстват по двама представители на основните три етнически общности в Босна и Херцговина – сърби, хървати и бошняци (мюсюлмани).
Милорад Додик е известен с близките си отношения с Москва и Белград и често излиза с призиви за отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.
