Метеорният поток Персеиди се завръща, за да озари небето с изблици на светлина и цветове, предаде БТА.
Ежегодният метеорен поток, който е активен от юли, достига своя максимум преди зазоряване в понеделник, 12 август. Това е един от най-ярките и лесни за наблюдаване „звездопади“, по време на който любителите на небесните спектакли могат да видят „изобилие от ярки сини метеори“, отбелязва астрономът Дон Полако от университета на Уоруик.
Според Американското метеорно общество тази година се очакват повече от 50 „падащи звезди“ на час. Метеорният поток продължава до 1 септември.
Повечето метеорни потоци произлизат от отломки от комети. Източникът на Персеидите е кометата 109P/Суифт-Тътъл.
Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела – ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити.
Родоначалник на Персеидите, споменати за първи път в китайски летописи през 36 г. след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява).
Персеидите и техните „ярки огнени кълба“ са по-лесни за наблюдение от много други метеорни потоци, отбелязва Бил Кук от НАСА.
„Звездопадите“ обикновено са най-видими между полунощ и преди разсъмване. По-лесно е да се видят падащи звезди под тъмно небе, далеч от градските светлини. Най-добра гледка към Персеидите ще има в Северното полукълбо.
Метеорните потоци са най-ярки в безоблачни нощи при намаляваща Луна.
По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от около 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен самолет. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк щеше да продължи една минута, вместо пет часа със самолет. Когато достигнат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури между 3000 и 10 000 градуса – около 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.
Следващият голям метеорен поток са Орионидите, които ще достигнат своя пик в средата на октомври.
