В ранната поезия на Атанас Далчев можем да забележим образците на Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Николай Лилиев, Константин Константинов. В тези ранни творби на поета отзвучава символистичното градско ноктюрно. След излизането на сборника „Мост“ през 1923 г. , излизат и тези ранни творби на Атанас Далчев – стихотворенията „Здрач“, „Елегия“, „Вечер“, които могат да се идентифицират чрез конструкти на елегичното градско ноктюрно. Проф. дфн. Калина Лукова, преподавател в Бургаски свободен университет, която бе гост на представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „По дълбоките следи на Атанас Далчев“ в Националния пресклуб на БТА в Бургас, представи свои изследвания за идентифицирането на ранното творчество на Далчев в този жанр. За това тя пише и в книгата си „Литературни сюжети на печата“ (изд. „Фабер“, 2008).
Чрез прочита на тези ноктюрни проф. Лукова проследява важния спор в нашата литературна критика върху Далчев по отношение на движението от символизъм към предметност, как се осъществява този веществен свят в неговата поезия и начинът, по който се оттласква от влиянието на символистичното градско ноктюрно на Дебелянов и създава своите оригинални конструкции.
„Всички изследователи на Далчев отчитат влиянието на символистичната естетика в неговото ранно творчество. Самият той, както е известно, отрича символистичната естетика в статията си „Поезия и действителност“, в която казва, че символизмът е мъртва поезия. Така или иначе той никога не е скривал своето пристрастие към творчеството на Дебелянов и за това е удачно, както и аз в своята книга, да се направи прочит на тези почти неизследвани стихотворения, каквито са „Здрач“, „Вечер“ и „Елегия“ от 1923 г. с елегичното градско ноктюрно на Дебелянов и особено ноктюрното „Аз искам да те помня все така“, коментира проф. Лукова. Тя прочете няколко строфи от стихотворението „Здрач“, което по думите ѝ може да се нарече синьо ноктюрно на спомена.
В него според проф. Лукова веднага се откриват характерни конструкти на символистичното ноктюрно, които идват по посока на Дебелянов и „Искам да те помня все така“ – тази статичност, призрачност и импресивност в изграждането на образа на любимата и преди всичко силната активизация на темите за скръбта, самотата, плача, прошката.
„Камерният интериор, който след това ще претърпи трансформация в по-нататъшната поезия на Атанас Далчев, тук е в своята символистична застиналост заедно с видимите предмети „бяла ваза“, „окапала роза“. По същия начин стихотворението „Вечер“ е един стилистичен и семантичен двойник на стихотворението „Здрач“. Там също се появява образът на любимата, който е в абсолютна междутекстова съотнесеност спрямо портрета на любимата в Дебеляновите стихове „Аз искам да те помня все така“. Тук дори се изкушавам да цитирам първо стиховете на Далчев: „Колко скръб, колко скръб, колко скръб тоя здрач предвечерен донася“ като синонимна реализация на Дебеляновото „И скръбта расте, расте, расте“, допълни проф. Лукова.
По думите ѝ, въпреки тази очевидна междутекстова близост, още тук се очертават характерните за поетичния свят на Далчев топоси – затворените пространства, вещите и особено отражателната перспектива, на която проф. Лукова обърна внимание.
Тя даде като пример „Здрач“, наречено от нея „синьо ноктюрно“, в което лирическият герой се взира „безмълвен в стъклата на прозореца“, но там вижда не вещ или предмет, а като спомен печалния образ на своята любима.
Именно в резултат на това движение по-нататък в развитието на поетическото творчество на Далчев се достига до ясната предметност в стихотворението „Нощ“ от 1930 г., в което той пише: „Аз гледам отразен в прозореца и виждам пред себе си нощта“. Т.е. саморефлексията вече е заменена с други образи, смята проф. Лукова. Тя обяснява, че именно тук започва и този интерес у него в отраженията и върху тяхната игра, който ще бъде наречен по-късно веществен, или предметен свят.
„В тези ранни стихотворения лирическият субект наблюдава отвътре своята собствена екстериорна самота и така проектира характерните теми за човешката самота и безприютност, докато в по-късните го прави – от стаята, през прозореца“, коментира още проф. Лукова и обясни, че много е коментирано и за демоничното в предметния свят на Далчев.
„Тук също можем да проследим това движение от ранните ноктюрни, както ги нарекохме, защото това е поезия на нощта и в този смисъл ги припознаваме като такива. Демоничният веществен свят е скрит в „бяла роза“, „роза, окапала върху бяла маса“, „прозрачна ръка върху бяла чиста покривка“, „увяхваща бяла надежда“. Това е злокобна символизация на бялото, която засилва усещането за разколебана предметност и очевидно те отражение на състоянията, в които се намира лирическият Аз“, поясни литературният експерт.
Самият Далчев пише за поезия и музика, което според проф. Лукова ни дава основание да отбележим и музикалните конкструкти в първите му творби. Например той пише, че „поезията умира от много музика“. Затова и звученето в стихотворенията му „Здрач“ и „Вечер“ са положени в безшумните пластове на спомена, допълни тя. Пример за това как той постига ефекта на смълчаването са „погледът ням“, „устните бледи“, „стъпките глухи“.
В заключение проф. Лукова отбеляза, че този неин прочит над ранните творби на поета са и нов начин за проследяване на трансформативните процеси в безкрайния поетичен свят на Атанас Далчев.
