Българите винаги са били свързани с науката и винаги са свързвали науката с патриотичното си чувство, отбеляза Георги Наков, депутат на българското малцинство в Румънския парламент, почетен консул на България в Тимишоара и председател на Съюза на банатските българи, по време на време на представянето в Букурещ на новия брой на списание ЛИК, посветен на 155-ата годишнина на Българската академия на науките (БАН) и отбелязването на две години от откриването на Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в румънската столица.
„За мен е чест да съм днес тук, на това събитие, защото връзката ни както с българската наука и по-специално с Българската академия на науките има много дълбоки корени, а преди всичко този, който ни представя пред света и особено пред българската общественост, е академик Любомир Милевич. Той е първият български учен, който през 1895 година посещава двете ни села Стар Бешанов и Винга, след което пише за банатските българи един труд, смятан и до ден днешен за „Библия на банатските българи“, разказа в своята реч Наков.
Той допълни, че ако отправим поглед към историята ще открием, че с територията на днешна Румъния са свързани както хъшовете, така и създателите на Българското книжовно дружество, но и чипровчанския културен елит от 17 век, членовете на който подготвят въстанието от 1688 г.
„Ние, банатските българи, много ценим това внимание, което отделят на нас както Българската академия на науките, така и Българската телеграфна агенция. Банатските българи са тук вече от три века, а това е много време и всеки начин за връзка с прародината ни е значим и търсен“, отбеляза Наков и отправи своите специални благодарности към генералния директор на БТА Кирил Вълчев и кореспондента на БТА в Букурещ Мартина Ганчева, като нарече откриването на Национален пресклуб – „още един мост към България“.
В отговор на получения брой на списание ЛИК, посветен на 155-ата годишнина от основаването на БАН, Георги Наков подари на Кирил Вълчев книга, в която е публикуван „исторически документ, използван от академик Милевич през 1895 година“.
„Тук е оригиналът и той е написан на банатски диалект, но възнамеряваме да го издадем както на книжовен български език, така и на румънски език, защото това е значима част от нашата история“, сподели Георги Наков, връчвайки печатното издание на Кирил Вълчев.
