На българския пазар на недвижими имоти се наблюдава успокояване, по-малко от месец преди навлизането в еврозоната, заяви Полина Стойкова, управляващ директор и съосновател на „Българиан Пропъртис“ (Bulgarian Properties), по време на форума Real Estate Business Forum, организиран от Imoti.net, част от Investor Media Group.
Форумът в Интер експо център обедини специалисти, инвеститори, строители, архитекти и анализатори, които обсъдиха важните тенденции в сектора на недвижимите имоти.
Еуфорията и покупките „на килограм“ бяха белязани през първата половина на годината до решението за влизане в еврозоната, отбеляза Стойкова. Тя уточни, че пазарът свидетелства за охладителен период, като данните за третото тримесечие сочат, че цените на имотите в София са се увеличили с почти 500 евро за година, нараствайки от малко над 1800 евро през 2024 г. до 2310 евро за квадратен метър в момента.
Червените лампи започват да светят, тъй като колкото и да е привлекателно кредитирането, тези кредити подлежат на връщане, а хората изчакват, обобщи Полина Стойкова. Тя отбеляза, че предлагането не нараства, тъй като много хора изчакват до влизането в еврозоната, а според нея тази тенденция ще продължи поне следващите два и половина месеца. В случай, че имоти бъдат пуснати за продажба, цените им обикновено са с 20-30% увеличени, поради опити за проба.
Ана Медарова, основател и управител на „АНИ-БО Недвижими имоти“, заяви, че пазарът на недвижими имоти в България през 2025 година е бил съпроводен от страхове относно бъдещето след влизането в еврозоната. Много клиенти, разполагащи с лични спестявания, проявиха колебливост при взимането на решение и също така бяха много внимателни относно ценовите оферти, обясни тя. По-прагматичните клиенти решиха да оставят спестяванията си в банките в очакване на промените през 2026 г., което доведе до рекордно увеличение на спестяванията в банките до 95 милиарда лева. Този пазар обаче „отсява“ клиентите с по-ниски доходи.
Хората с по-високи доходи се възползваха, за да преминат към по-просторни жилища – три- и четиристайни апартаменти в затворени комплекси или къщи наоколо София, въпреки ограниченото предлагане. През настоящата година активни участници на пазара са българите, живеещи в чужбина. За много от клиентите си тя отчита забавяне на намеренията за сделки за следващите години, докато изчакват да видят как се развива пазарът на имоти в България.
Лилия Филипова, основател и управител на агенция за недвижими имоти „Май Пропъртис БГ“, подчерта, че пандемията се е отразила сериозно на пазара на недвижими имоти, като компаниите са работили основно с млади хора, които не са били напълно наясно с разходите по закупуването на жилище.
На форума бе споменато, че за десетилетие цените на жилищата в България са увеличени с почти 150%, а в София – с над 180%, според данни на Националния статистически институт (НСИ). През този период инфлацията е около 40–50%, а средната работна заплата е нараснала с 180%. В контекста на това, цените на жилищата в България регистрират ускорен растеж през третото тримесечие, като сделките със свързани имоти достигнаха най-високите си стойности от 2007 г. насам.
Заместник-председателят на Националния статистически институт д-р Свилен Колев представи актуалните икономически тенденции, които ще влияят на развитието на цените при сделките с недвижими имоти след влизането на страната в еврозоната, сред които е и значителният икономически растеж. Той подчерта, че подобни тенденции се очакват да продължат поне в следващите 2-3 години, а ръстът ще бъде над средния за региона и за еврозоната и ЕС в цялост. България е сред страните в ЕС с висока ръст на средната заплата, който за София е около 12% според последните данни, а ръстът на цените на имоти през второто тримесечие е около 15,5%. Както заплатите, така и цените растат в повече от равнище на инфлацията, уточни Колев. Друг важен фактор, касаещ бъдещите тенденции на пазара на недвижими имоти, е продължаващото увеличение на брутната добавена стойност в строителството, което предполага активна строителна дейност въпреки високите разходи.
Той добави, че България ще влезе в еврозоната с ниски лихвени проценти по ипотечни кредити – между 2,5% и 3%, което ще продължи да поддържа търсенето. Важни фактори за пазара ще останат данъчната политика, растежът на доходите и условията за кредитиране, както и изграждането на дългосрочна жилищна стратегия, която да обхваща както достъпността, така и реалната ценова стойност на имотите. Тази стратегия трябва да продължи отвъд санирането и да включва анализ на това дали жилищата в страната остават подценени или надценени, посочи заместник-председателят на НСИ.
Марко Варга, директор и партньор в „Авижън Янг“ (Avison Young), сподели, че Хърватия е преминала през три цикъла на пазара на недвижими имоти през последните 20 години. Най-високият ръст е регистриран от 2002 до 2009 г., когато в Загреб се строят нови 9000 жилища годишно, а в момента този брой е около 3000. Този период бива прекъснат от глобалната финансова криза, която води до спад в цените на имотите и строителството, а възстановяването започва през 2016 г. Оттогава насам, Хърватия преминава през растеж на цените на имотите, които са се увеличили с 60% през последните 9 години. Ковид кризата и влизането на Хърватия в еврозоната и Шенген на една и съща дата допълнително влияят на пазара. Това е събитие с голямо значение, което намалява валутния риск за международните инвеститори и улеснява пътуванията, отбеляза Варга. Той акцентира и на високите темпове на растеж на БВП на страната и обобщи, че това повишава атрактивността на недвижимите имоти в Хърватия както за инвестиции, така и за защита на активите.
Източник БТА
