В последните години все по-често виждаме улиците на българските градове украсени с тикви, призраци и черепи. Хелоуин, традиция с корени в Западна Европа и Съединените щати, се настани постепенно и в нашия културен календар. Питаме се обаче: нужно ли ни е това и как влияе то на българската идентичност?
На пръв поглед празникът носи радост и забавление. Децата се маскират, участват в игри, развиват въображението си. Младите хора намират начин да се социализират и да се включат в световните тенденции. В глобализирания свят подобни празници изглеждат естествен начин да сме част от международната култура.
Но зад веселите маски се крият и някои тревоги. Хелоуин реално няма български корени и постепенно започна да измества местните традиции, а близостта на Хелоуин до Деня на будителите, поставя този изключително важен празник в сянка, намалявайки вниманието към неговото историческо и духовно значение.
Освен това, в България също има празници и обичаи, които напомнят на Хелоуин по духа на маските и игрите, обединени от „страх и веселие“. Най-ярък пример е Сирни Заговезни, когато децата и младите хора се маскират, обикалят къщите и пеят или рецитират, а домакините им дават яйца, сладки и лакомства. Подобни елементи има и в Коледуването, когато коледарските дружини обикалят селата, носят шумни костюми и изпълняват ритуални песни за здраве и плодородие. Тези български обичаи имат дълбоки корени в народната култура и свързват общността, като същевременно съхраняват символиката на преминаването между световете и прогонването на злото.
Критиците предупреждават, че комерсиализацията е в основата на Хелоуин – костюми, украси и лакомства се предлагат от магазините, а самият празник често се свежда до потребление, а не до културно преживяване.
Реалността е, че Хелоуин няма да изчезне, както не изчезват и глобалните влияния. Въпросът е как го възприемаме. Ако празнуваме с умереност и с уважение към нашите традиции, Хелоуин може да бъде забавен и креативен празник. Но ако го оставим да измести собствената ни култура, рискуваме да загубим част от идентичността си.
Истинската задача пред обществото е да намери баланс – да се забавляваме, без да забравяме кои сме и какви са нашите корени. Хелоуин може да бъде част от живота ни, но в никакъв случай не трябва да замества българските празници.
