На 6 август Българската православна църква чества един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Произходът на този празник е от ранните векове на християнството и е свързан с един от най-значимите евангелски моменти – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-доверените му ученици.
Апостолите не вярвали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания, тъй като смятали, че това противоречи на Неговото величие и слава. Той често им говорел за изпитанията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците, Иисус Христос решил да им покаже истинската си небесна слава.
С Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели Учителя си напълно преобразен.
Лицето му било ярко като слънце, а дрехите му светели като светлина. Иисус разговарял с двама велики пророци от Стария Завет – Мойсей и Илия, относно предстоящите си страдания и Кръстната смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак ги осенил и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте“.
След тези думи апостолите, изпълнени със страх, паднали на земята. Когато Божията слава се скрила, Господ се приближил и им казал: „Станете, не бойте се!“. Това чудо имало за цел да ги предпази от отчаяние и съмнения, когато видят Христовите страдания, и да утвърди вярата им в Неговата Божествена същност.
За всички вярващи християни днес Преображение Господне носи символика на промяна и нова надежда. Празникът е отбелязан в края на християнската църковна година. На този ден в православните храмове се добавя специален Тропар (молитвено песнопение) с древнославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. В северните православни страни в началото на август има само ябълки, но в България, която е по-южна, вече е откъсната първата чепка грозде, което за първи път се посвещава в храма и се консумира на Преображение Господне.
В малките населени места и селца в България все още се пазят живи разнообразните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Провеждат се панаири, размена на животни и стоки. В миналото моми и млади мъже са се сговаряли за годежи и бракове. Според старата традиция, сватбите се организирали през септември, с цел да се роди дете през юни и невястата да може да работи по време на активния летен сезон.
Според българския народен календар, на 6 август природата започва да се преобразява. Слънцето се обръща от лятото към зимата, а щъркелите се събират на ята преди да отлетят надалеч.
