Мнозина обичат да се шегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април. Няма шега!
Едни приписват зараждането на празника на древния Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum).
Има и друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресение риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил.
Оттогава станали обичайни шегите и лъжи на 1 април.
Ден на шегата/лъжата празнуват и в други страни по света, макар и не винаги точно на 1 април. В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит.
Във Франция наричат този обичай „априлска риба“. Произходът му свързват с времето на Карл IX, който през 1564 година издал кралски декрет, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
На 28 декември в Испания празнуват „Денят на невинните“ (Dia de los Santos Inocentes). На същата дата в Испания се чества „Денят на шегата“. По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания. В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на тази дата в Мексико
не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги.
В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.
В други страни, които не са испаноговорещи, този ден се нарича „Ден на лъжата“ и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима „Априлски глупчо“.
В Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден. Иранците си правят шеги на 13-ия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1- ви или 2-ри април. Празникът се нарича „Сиздах Бедар“ или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция. Според фламандския обичай
децата заключват своите родители
и ги пускат само, когато те обещаят да им дадат лакомство. На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за „губещ“ и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.
В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта. В Дания „Денят на лъжата“ идва с месец закъснение – 1 май и е известен като „Майска котка“ (May-cat). Датчаните много рядко празнуват на този ден. В Германия и Австрия считат 1-ви април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.
И както Чудомир обичал да казва: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж“, така че весел 1 април!
