Климатичните промени свиват реколтата от чай в Индия, застрашавайки бъдещето на индустрия, прочута с ароматите на Асам и Дарджилинг, като пренареждат глобалната търговия с напитката, оценявана на над 10 милиарда долара годишно, предаде Ройтерс.
„Промените в температурите и режима на валежите вече не са случайни аномалии, а новото нормално“, казва Рупанджали Деб Баруах, учен от Асоциацията за изследване на чая.
Докато променящите се климатични модели намаляват добивите и забавят производството, растящото вътрешно потребление в Индия се очаква да свие износа от втория по големина производител на чай в света.
При стагнация на производството и в други ключови държави като Кения и Шри Ланка намаляването на индийския износ, който миналата година е представлявал 12 процента от световната търговия, може да тласне цените нагоре.
Цените на чая при индийските търгове са нараствали средно с едва 4,8 процента годишно през последните три десетилетия – далеч под ръста от 10 процента при основни храни като пшеница и ориз.
Миналата година производството спадна със 7,8 процента до близо 1,3 милиарда килограма (2,8 милиарда паунда), основно заради силния спад в Асам, което повиши цените с близо една пета до средно 201,28 рупии за килограм.
„Преди не беше така“, казва Манжу Курми, която работи в чаените градини вече 40 години. „Навремето берях около 110 килограма на ден, а сега, когато жегата е по-голяма, успявам едва 60“, споделя тя.
Спадащите добиви увеличават натиска върху сектора, който вече се бори с намаляващи печалби и тежки дългове. Това затруднява компаниите да инвестират обратно в плантациите, да подменят старите храсти и да развиват устойчиви на климатичните промени сортове.
Най-търсената част от реколтата в Асам е от втората беритба (second flush), ценна заради богатия си аромат и вкус, които обикновено носят по-висока цена, отколкото на първата. Именно тя обаче е особено уязвима на горещи вълни.
Климатичните условия (леко топли и влажни), които са от решаващо значение за чаените райони в щата, все по-често се нарушават от продължителни сухи периоди и внезапни, проливни дъждове.
Горещото време не само създава условия за по-бързо размножаване на вредители, но и принуждава собствениците на плантации да прибягват до рядко използваното иначе напояване, казва Мритунджай Джалан, собственик на 82-годишна чаена плантация в района Тинсукия, Асам.
Според Асоциацията за изследване на чая, валежите в региона са намалели с над 250 мм между 1921 и 2024 г., докато минималните температури са се повишили с 1,2 градуса по Целзий. Мусонът – основният източник на дъждове в Асам, след като летните и зимните валежи почти са изчезнали – е донесъл през този сезон валежи с 38 процента под средното ниво.
Това съкращава пиковия сезон за производство до едва няколко месеца, като стеснява времевия прозорец за беритба, обяснява опитният производител Прабхат Безборуа. „Цените на чая станаха нестабилни. Докато тази година се нормализират, догодина по-ниското производство вероятно ще ги изстреля нагоре“, допълва той.
Непостоянните валежи водят до по-чести нападения от вредители, които оставят листата обезцветени, с кафяви петна и миниатюрни дупки.
Извън зелените градини непоносимата жега принуждава работниците да спират работа и да търсят прохлада под индустриални вентилатори, монтирани по стените на фабриките. „Налага се да правим почивки на всеки половин час“, казва Путли Лохар, която работи в чаени фабрики вече 12 години.
В тези фабрики изсушените листа се трошат и пресяват в големи цилиндрични машини, след което се изнасят в чували или се закачат на макари за по-нататъшна обработка. Следва инспекция от жени с шапки, маски и престилки за еднократна употреба, преди финалната проверка на качеството и опаковането.
След миналогодишната суша производителите се принудиха да подрязват дърветата по-рано, да изкопават ями за компост и да увеличат използването на пестициди. Тези мерки обаче допълнително увеличават разходите, които и без това растат с 8–9 процента годишно заради по-високи заплати и цени на торовете, обяснява Хемант Бангу, председател на Индийската чаена асоциация.
Според производителите държавните стимули са недостатъчни за насърчаване на пресаждането, което е критично важно в Асам, където много от чаените храсти, засадени още в колониалния период, вече дават по-малко реколта и губят устойчивост на климатичните промени след 40–50 години продуктивен живот.
Индустрията за отглеждане на чай в Индия процъфтява близо два века, но делът ѝ в световната търговия може да падне под отчетените 12 процента за 2024 г., тъй като нарастващото население на страната увеличава вътрешното потребление. То е скочило с 23 процента за последното десетилетие до 1,2 милиарда килограма, изпреварвайки значително ръста на производството от 6,3 процента, сочат данни на асоциацията.
Докато износът на качествен чай намалява през последните години, вносът в Индия расте – почти се е удвоил през 2024 г., достигайки рекордните 45,3 милиона килограма. Това увеличава разходите за чуждестранните купувачи, отбелязват търговци, особено на фона на сходни проблеми при глобални конкуренти като Кения.
„С недостига в Индия световните доставки може да се свият и най-накрая да дадат тласък на международните цени“, коментира представител на водещ износител от Калкута, пожелал анонимност.
