Възможността на България да се присъедини към еврозоната е реална и според мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу, последните резултати са окуражаващи. Това заяви в интервю за БТА управляващият директор на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Конкретната дата за влизане на България в еврозоната обаче „зависи и от самата валутна зона, как те виждат този срок“. Но е факт, че целта България да влезе в еврозоната е съвсем реална. Перспективата за това изглежда дори малко по-добра, взимайки предвид последните данни за инфлацията, каза Георгиева пред БТА по време на тазгодишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
По всички други показатели, които страната трябва да покрие, за да приеме еврото, България е отличник – нисък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, отбеляза тя, добавяйки, че единствено инфлацията е била малко по-висока от необходимото.
Според ръководителката на МВФ България е запазила добрата традиция да има стабилна фискална политика. „Нуждата от инвестиции обаче е голяма. Въпросът, който седи пред страната, е дали е дошло време да се преразгледа данъчната политика“.
България има 10-процентов (плосък – бел. ред.) данък, което е добре за бизнеса и инвестициите, но страната има и проблем с неравенството, който ни поставя сред последните в Европа в това отношение. Този проблем изисква повече внимание към данъчната политика, препоръча Кристалина Георгиева.
Фискално страната е добре, уточни тя, но изтъкна необходимостта от фискален ресурс, тъй като „имаме даже по-голям, отколкото в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора издържат повече пенсионери“.
„Имаме проблем с инвестирането в инфраструктура, такава каквато българските граждани мечтаят да имат, но все още нямат, и нужда от инвестиции в човешки капитал. Резултатите на България от гледна точка на качество на образованието могат да бъдат и по-добри“, обясни още управляващият директор на МВФ.
Попитана дали има риск от допълнително забавяне на българската икономика спрямо най-новите прогнози на МВФ, публикувани по-рано през седмицата, тя отговори, че не вижда аргументи за подобно развитие.
„Няма причини, поради които в България икономиката да се забави допълнително, но засега не виждам и достатъчно надежден сигнал, че ще се преодолее това, което в последно време много пречи на страната, а именно забавеното усвояване на европейските фондове“, изтъкна още Георгиева и добави, че именно заради това „има значение България да има стабилно правителство“.
Според нея в Европа и в България в частност „нямаме растеж на производителността на труда, който да доведе до по-голям сигнал за икономически растеж. Когато гледаме състоянието в България, трябва да намерим източник на повече динамизъм, който да вдига производителността на труда и на тази основа да имаме по-висок растеж“.
Българската икономика се представя сравнително добре, като се има предвид това, че в Европа растежът като цяло се забавя.
Ако погледнем икономиките по света – в САЩ тя расте, в Азия като цяло се представя добре, а Европа в този контекст разочарова и не се справя толкова добре, изтъкна Георгиева.
В най-новия си преглед на световната икономика МВФ намали оценките си за увеличаване на брутния вътрешен продукт на еврозоната, като заложи на растеж от 0,8 на сто през 2024 г. и 1,2 на сто догодина.
За България е важно какво се случва в Европа. „Ако ние видим напредък по отношение на конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да заработи в по-голяма степен за европейските граждани, съюз на капиталовите пазари, банков съюз и много повече инвестиции в иновации, за да може Европа да има този импулс на растеж, който има тук в САЩ, това, разбира, се ще даде положителен резултат и за нашата страна“, отбеляза Кристалина Георгиева.
„Ако Европа е по-добре, България също ще е по-добре“, заяви тя.
Управляващият директор на МВФ се спря и на структурните проблеми в страната ни: застаряващо и намаляващо население, както и пътя за решаване на проблемите с инфраструктурата, който е неясен.
В България трябва да има стратегия за решаване на тези структурни проблеми, които задържат растежа на икономиката, препоръча още тя.
По случай отбелязването на 80-ата годишнина от учредяването на МВФ Кристалина Георгиева припомни, че Фондът се е променил през годините от гледна точка на функциите си.
„В началото беше базиран на златния стандарт – система, която вече е съвсем различна. Фондът се промени и от гледна точка на това какви са приоритетите му. Но едно нещо не се промени – това, че МВФ е институцията, която защитава макроикономическата и финансова стабилност и подкрепя растеж и заетост в своите страни членки“, каза управляващият директор и продължи: „През последните пет години видяхме, че светът е много по-често засяган от неочаквани мащабни сътресения. Преживяхме пандемия, а когато Русия нападна Украйна – ценови шок. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е много важно да има институция с точно този мандат – макроикономическа и финансова стабилност, в свят, който преживява повече сътресения“.
Това, с което МВФ обаче е най-известен, по думите на неговата ръководителка, е, че когато страните имат финансови затруднения, затруднения с платежния баланс, се обръщат към него.
„В последните пет години, откакто аз съм тук, ние сме предоставили почти 400 милиарда долара кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда долара като специални права за тираж“.
Това са 1 трилион долара, за да сложим стабилност под краката на световната икономика, заяви Кристалина Георгиева.
Най-важната ни цел в следващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни реформи, които са в полза на растежа. Светът е изправен пред много тежък проблем: нисък растеж и висок дълг. Този проблем може да се реши само по пътя на по-високата производителност и растеж, посочи управляващият директор на МВФ.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в борбата с инфлацията, е много впечатляващо. Светът успя да смъкне инфлацията, без да влезе в рецесия. Когато гледате отминали инфлационни периоди, да се свали инфлацията винаги става с цената на криза. Този път я избегнахме чрез стабилна парична политика и независими централни банки, аргументира се Кристалина Георгиева.
Сега вниманието ни трябва да бъде насочено към действията на фискалния „фронт“. Този висок дълг изисква много по-сериозна фискална политика, отбеляза тя.
Следва пълният текст на интервюто:
Международният валутен фонд отбелязва 80-ата годишнина от учредяването си. През годините Фондът се е адаптирал към много промени. Как успява МВФ да отговори на новите предизвикателства, пред които е изправен светът?
– Вярно е, че в 80-годишната си история МВФ се промени от гледна точка на това кои са членовете му. При създаването са били 44 страни, а тук на тези срещи станахме 191 страни. Фондът се промени от гледна точка на функциите си. В началото е бил базиран на златния стандарт – система, която вече е съвсем различна. Фондът се промени и от гледна точка на това какви са приоритетите. Но едно нещо не се промени – това, че МВФ е институцията, която защитава макроикономическата и финансова стабилност и подкрепя растеж и заетост в своите страни членки.
През последните пет години видяхме, че светът е много по-често засяган от неочаквани големи сътресения. Преживяхме пандемия, а когато Русия нападна Украйна – ценови шок. Урокът, който извеждаме от последните години, е, че е много важно да има институция с точно този мандат – макроикономическа и финансова стабилност, в свят, който преживява повече сътресения.
Най-важната функция, която е от полза на всички, е това, че ние следим икономическото състояние на всички страни, като „държим пръст на пулса“ и агрегираме тази информация, за да могат нашите страни членки да се ориентират накъде върви световната икономика и какво това значи за тях. Това е обзорната функция на МВФ, тя е най-ценното в нашата работа за света.
Ние имаме „резервоар“ от опит, който събираме от страните членки и който предаваме нататък. По този начин помагаме на нашите членки да скъсят разстоянието от идентифицирането на проблем до намирането на решение.
Това, с което МВФ е най-известен, е, че когато страните имат финансови затруднения, затруднения с платежния баланс, ние сме там. Тази функция в условията на свят с повече шокове е разбираемо много важна.
В последните пет години, откакто аз съм тук, ние сме предоставили почти 400 милиарда долара кредитно финансиране на 97 страни и сме инжектирали в допълнение още 650 милиарда долара като специални права за тираж.
Това са 1 трилион долара, за да положим стабилност под краката на световната икономика.
В най-новия си преглед на световната икономика МВФ намали оценките си за растежа на българската икономика за тази и за идната година. Смятате ли, че има опасност от допълнително забавяне?
– Това, което виждаме като цяло в Европа и включително в България, е, че нямаме растеж на производителността на труда, който да доведе до по-голям сигнал за икономически растеж. Когато гледаме състоянието в България, трябва да намерим източник на повече динамизъм, който да вдига производителността на труда и на тази основа да имаме по-висок растеж.
Не виждам причини, заради които в България да има допълнително забавяне, но не виждам засега и достатъчно надежден сигнал, че ще се преодолее това, което в последно време много пречи на страната, а именно забавеното усвояване на европейските фондове.
Затова има значение България да има стабилно правителство, да е ясна стратегията на страната, така че да можем да използваме този много ценен за нас ресурс, който се явява европейското финансиране.
Българската икономика се представя сравнително добре, като се има предвид това, че в Европа като цяло се забавя.
Ако погледнем икономическия растеж по света – в САЩ той расте, Азия като цяло се представя добре, а Европа в този контекст разочарова и не се справя толкова добре.
За България има две фактора, единият от който е какво се случва в Европа. Ако ние видим напредък по отношение на конкурентоспособността на Европа, това единният пазар да заработи в по-голяма степен за европейските граждани, съюз на капиталовите пазари, банков съюз и много повече инвестиции в иновации, за да може Европа да има този импулс на растеж, който има тук в САЩ, това, разбира се, ще даде положителен резултат и за нашата страна.
Вторият фактор е, че в България, както знаем, имаме структурни проблеми: застаряващо и намаляващо население, както и неясен път за решаване на проблемите с инфраструктурата.
Това са двете нива – Европа да се развива по-бързо. Ако Европа е по-добре, България е по-добре. И в България да има стратегия за решаване на тези структурни проблеми, които задържат растежа на икономиката.
Смятате ли, че заявената от България цел за присъединяване към еврозоната се отдалечава?
– Възможността на България да се присъедини към еврозоната е реална и според мен изпълнима. Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи.
Кога ще влезе България в еврозоната, разбира се, зависи и от самата валутна зона, как те виждат този срок. Но е факт, че целта България да влезе в еврозоната е съвсем реална.
Всъщност перспективата за това изглежда малко по-добра на базата за последните данни за инфлацията. По всички други показатели България е отличник – нисък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, единствено инфлацията беше малко по-висока от необходимото.
С оглед на предстоящото представяне на държавния бюджет за идната година необходима ли е фискална консолидация?
– България запази добрата традиция да има стабилна фискална политика. Но нуждата от инвестиции е голяма. Въпросът, който седи пред страната, е дали е дошло време да се преразгледа данъчната политика. България има 10-процентов данък, което е добре за бизнеса и привлича инвестиции, но страната има и проблем с неравенството, който ни поставя сред последните страни в Европа. За да се реши, този проблем изисква повече внимание към данъчната политика.
Фискално страната е добре, но потребностите от фискален ресурс, както навсякъде по света, са големи, защото имаме даже по-голям, отколкото в други страни, демографски проблем, а той изисква средства. По-малко работещи хора издържат повече пенсионери.
Имаме проблем с инвестирането в инфраструктура, такава каквато българските граждани мечтаят да имат, но все още нямат, и нужда от инвестиции в човешки капитал. Резултатите на България от гледна точка на качество на образованието могат да бъдат и по-добри.
От началото на настоящия месец официално започна вторият Ви мандат начело на МВФ. Какви ще са основните политики, върху които ще се фокусирате с екипа си?
– Най-важната ни цел в следващите години е да помогнем на нашите страни членки със структурни реформи, които са в полза на растежа. Светът е изправен пред много тежък проблем: нисък растеж и висок дълг. Този проблем може да се реши само по пътя на по-високата производителност и растеж.
Когато имате проблем с дълга, от него не можете да се измъкнете, като акумулирате повече дългове, а по пътя на повишаването на възможностите за инвестиране. Затова темата за структурните реформи в полза на растежа ще бъде приоритет за нашия екип.
Това, което постигнахме последните 18 месеца в борбата с инфлацията, е много впечатляващо. Светът успя да смъкне инфлацията, без да влезе в рецесия. Когато гледате отминали инфлационни периоди, да се свали инфлацията винаги е ставало с цената на криза. Този път я избегнахме чрез стабилна парична политика и независими централни банки.
Сега вниманието ни трябва да бъде насочено към действията на фискалния „фронт“. Този висок дълг изисква много по-сериозна фискална политика.
Третото е да бъдем готови да осигурим финансова поддръжка на страни, които са засегнати от шок или по управленски причини, или заради външен шок, каквато беше пандемията.
Ролята на МВФ в центъра на глобалната финансова система е изключително голяма. Тя стана дори по-голяма в света, в който живеем. Много важна е задачата да съдействаме на нашите страни членки да разберат каква е цената на геоикономическата фрагментация, дали си струва тя и как могат те да имат по-добър шанс за взаимодействие.
Светът през последните години е като бурно море, а МВФ е кораб, който трябва да бъде стабилен в него. На мен ми провървя да съм капитан на този кораб точно в този момент. Нашата финансова сила и компетентност да разбираме какво се случва са по-важни от когато и да било.
Когато светът е в по-голяма беда, има повече от всякога нужда от стабилизиране, от котва. Ние сме тази котва.
