Начало Водещи Почитаме жертвите на комунизма: 80 години от „обезглавяването” на българската интелигенция

Почитаме жертвите на комунизма: 80 години от „обезглавяването” на българската интелигенция

54
Почитаме жертвите на комунизма: 80 години от „обезглавяването” на българската интелигенция

Преди 80 години Народният съд превръща днешната дата в черно петно в историята ни. 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, станали жертва на Първи състав на Народния съд.

На 1 февруари 1945 г. Народният съд издава 2730 смъртни присъди.

На смърт са осъдени регентите на България княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов, генерал Никола Михов, а заедно с тях и 22 министри от правителствата в периода 1941 – 1944 година, 67 депутати, 47 генерали и офицери, 8 царски съветници – общо 147 души. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души, а още хиляди са убити.

Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г. Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти.

Осъдените са разстреляни от комунистически функционери край ров, изровен от бомбардировките в Орландовци. Впрочем, при англо-американските бомбардировки на България са загинали не много повече българи, отколкото Народният съд е осъдил на смърт. По сведения на самото Министерство на правосъдието са произнесени 2730 смъртни присъди. При бомбардировките са загинали около 4 500 души, включително при атаките по обекти извън днешна България.

Без съд и присъда са избити от комунистите много повече хора – според различни оценки между 30 и 50 000 души само в първите месеци след преврата на 9 септември 1944.

За сравнение, по време на Нюрнбергския процес в Германия (Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г. – бел. ред.) са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12.

Повечето от присъдите, издадени от Народния съд, през годините бяха отменени, най-често – поради формални причини, основната сред които е, че според действащото тогава законодателство самият Народен съд е бил незаконен.

21 години след повратната българска 1990 г. по предложение на двама президенти -Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002) на правителствено ниво 1 февруари бе обявен за „Ден на национална памет и почит към жертвите на комунизма“. „ Ден, за почит към жертвите, но необходим и като опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна“, посочват тогава в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов президентите Желев и Стоянов.

Още новини от деня – четете тук