Илана Грицевски, бивша заложница на „Хамас“, шокира Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк с ужасяващото си свидетелство за страданията си по време на пленничество, изпълнено с насилие и унижения.
Родена в Мексико, Грицевски се преселила в Израел сама на 16 години и е работила с международни организации като УНИЦЕФ, ООН и Червения кръст.
Тя разказа как е била отнета от дома си от терористи, удрена, частично съблечена, сексуално насилвана и заплашвана с вечен плен.
Докато била в плен, я принуждавали да върви рамо до рамо с един от похитителите си, за да изглежда като негова съпруга и да не буди подозрения.
„Хванаха ме за косата, удряха ме в корема, карайки ме да мълча. Влачиха ме по пода, вдигнаха ме и ме хвърлиха в стената. Насочваха оръжия към мен, удряха ме и се опитваха да ме снимат с телефон. Вдигнах ръце и им казах, че съм мексиканка. Молех ги да не ме нараняват, да не ме изнасилват, да не ме убиват – просто да ме освободят. Единствената ми мисъл беше за семейството ми и страхът, че ще ме видят да приключвам живота си по този начин. Те ме биеха, унижаваха и опипваха навсякъде, след което ме хвърлиха на мотор и ме откараха в Газа.“
На пътя към Газа, тя загубила съзнание, след като похитителите започнали да я малтретират сексуално. Събудила се гола на скали, заобиколена от бойци на „Хамас“. За да избегне нови нападения, им казала, че е в цикъл. Те ѝ дали хиджаб.
По време на пленничеството й, тя свалила 12 килограма за 55 дни. Другите заложници получавали по 10 зърна нахут или парче сух хляб на ден, а похитителите яли месо, ориз и зеленчуци пред очите им.
„Будеха ни посред нощ за изтощителни разпити“, спомня си Грицевски.
Нито един от похитителите не носел униформата на „Хамас“. Един от тях заявил, че е учител по математика, а другият – адвокат.
В един момент тя била настанена в болница „Насър“ заедно с други заложници – в отделение, достъпно само за бойци на „Хамас“.
Тя научила, че нейният приятел Матан Зангаукер също е заложник там. Умолявала е да го срещне. Терористите й давали задачи с обещание, че ако ги изпълни, ще я заведомит при него.
„Но обещанието така и не се изпълни. Не успях да видя Матан, който е в Газа вече 691 дни“, заяви тя.
Похитителите играели жестоко с чувствата й. В един период ѝ казали, че я водят у дома, но вместо това я завели в тунел, където били задържани други пленници, сред които и Дейвид Куньо, който също още е в Газа.
Пред Съвета за сигурност на ООН Грицевски призова правозащитни организации и всеки, който твърди, че се интересува, да се изкажат в защитата на онези, които остават в плен.
„Защо нашата страдание се третира като по-малко значимо? Защо историите ни се поставят под съмнение и забравят? Аз съм тук не само за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не са се прибрали. За всеки глас, който времето е игнорирало. За 50-те заложници, които все още са в Газа.“
На испански тя добави:
„Днес съм тук и като мексиканка, защото съм родена в страна, където картелите убиват и измъчват. Светът ги нарича терористи, престъпници, убийци. Никой не се колебае да ги осъди. Защо „Хамас“, който изгаря живи деца, изнасилва жени, осакатява тела и отвлича деца и възрастни, не е осъден по същия начин? Защо „Хамас“ е разглеждан по различен начин? Това не е просто лицемерие, а предателство.“
„Сега при всяка тревога, всяка ракета от Иран, Йемен или Газа, отново се връщам в онзи ад. Разликата е, че аз имам безопасно убежище. Матан няма. Той все още е в Газа. Аз съм тук не само за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не се прибраха. За всеки глас, който беше пренебрегнат. За 50-те заложници, които все още са в Газа. За техните семейства. Призовавам правозащитниците и всички, които наистина се интересуват: застанете до нас. Говорете. Искайте истината. Защото мълчанието е предателство“, завърши тя речта си.
