Публикацията представя ясна възможност за придобиване на духовни качества и е важен инструмент за формиране на човешката душа. Това бяха изтъкнали в интервю за БТА протоерей Дилян Цветков, който служи в храма „Св. пророк Илия“ в квартал „Княжево“, и председателят на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Ведат Ахмед.
Тази година Великият пост и месецът Рамазан практически се припокриват във времето. Рамазан започна на 1 март и завършва на 29 март, последван от Рамазан Байрам на 30 март. Великият пост започна на 3 март и завършва на 20 април, когато православните християни се радват на Възкресение Христово.
В православната традиция постът изисква самодисциплина, която обикновено включва въздържане от тежка храна, месо и млечни продукти. Това е форма на служение, която упражняваме като израз на отношение и уважение към Бога, сподели протоерей Цветков.
Постът ни насърчава да проявим смирение. Това е период, по време на който можем да натрупаме добродетели и да се стремим към духовно съвършенство, допълни Цветков. Той подчерта също, че редовното практикуване на пости изисква от християните да бъдат по-внимателни във всичко, да се обличат по-скромно и да се въздържат от излишно разточителство и гордост. Важно е и да обърнем внимание на състоянието на нашите сърца.
Свещените писания ни учат, че всеки човек е създаден по образа на Бог и затова първо трябва да изчистим своите вътрешни чувства, да се освободим от лоши навици и от всичко, което наистина не ни е нужно, сподели енорийският свещеник.
Когато говорим за пост, ние се фокусираме върху душата. Но понеже сме психофизични същества, притежаваме и физическо тяло, и двете са взаимосвързани по сложен начин – състоянието на едното влияе на другото, поясни Цветков.
Отказът от тежка храна и промяната в хранителните навици водят до промени и в нашето духовно състояние. Човек обикновено се чувства добре, когато се храни добре. Но когато претърпим лишения, забелязваме недостатъци в себе си, които наистина винаги са били там, но не сме им позволявали да се проявят, добави той.
В различните религии се среща форма на пост или говеене, посочи председателят на Висшия мюсюлмански съвет, Ведат Ахмед.
Ислямът предписва говеене през свещения месец Рамазан. В Свещения Коран се казва: „О, вярващи, вам е наложено да постите, както е било наложено на тези преди вас“, сподели Ведат Ахмед и добави: Това ясно показва, че говеенето или постът е универсален метод за развитие на човешката душа.
Според ислямската философия, ако душата на човека не е добре възпитана, тя може да корени зло. Но при правилно възпитание, тя може да стане източник на добродетели. Процесът на възпитание е дълъг и част от него се изразява чрез говеенето през Рамазан, но не само през този период, а постоянно, каза Ведат Ахмед.
Когато душата не бъде възпитана, тя може да насърчава неправомерни действия. Но когато се контролира и ангажира с положителни актове, тя започва да се развива. Фактически човекът започва да се превръща, сподели Ведат Ахмед.
Чрез говеенето се разработват положителни качества, като търпение, подчерта Ахмед. Много от проблемите, с които се сблъскваме, произтичат от липсата на търпение. Укрепването на нашата воля ни прави по-силни и готови да се справим със социалните предизвикателства, допълни той.
Целта на говеенето е да създаде добър човек, който е емпатичен, сочувствен и чувствителен към социалните проблеми, обясни Ведат Ахмед.
През Рамазан се увеличава благотворителността в мюсюлманската общност, което положително влияе на общественото развитие, като се насърчава споделянето на ресурси. Знаем, че неразумното използване на ресурсите може да доведе до конфликти в обществото. Рамазан е време за споделяне, отбеляза той.
Основната цел на говеенето е духовното съвършенствуване на индивидите, за да станат по-чувствителни към социалните проблеми, особено към нуждаещите се. През този месец е обичайно да се предоставя задължителната милостиня „фитре“, допълни Ведат Ахмед.
Протоерей Цветков подчерта също, че през поста човек започва да осъзнава негативната страна на себе си и да работи за нейното преодоляване. Тъй като постът е свързан с Бога, ние се стремим да променим не само физическата си форма, но и духовния си живот чрез молитва, обясни Цветков и добави, че е от съществено значение да се отдели време от ежедневната шумотевица и да посещаваме храма по-често.
При посещение на храма човек усеща мир, и когато анализираме причините за това, обикновено се се възползваме от присъствието на Бог. Както било казано в Евангелието: където се събират двама или трима в Негово име, Той е там, подчерта протоерей Цветков.
Той обясни, че в храмовете с богата богослужебна практика се усеща умиротворяваща атмосфера, която произтича от многото молитви, които са били изричани години наред.
Храмът „Св. пророк Илия“ се посещава и от мюсюлмани, защото в двора му се намира гробът на ислямския мистик Бали Ефенди. Когато мюсюлманите посещават гроба, те също се запознават с храма, сподели свещеникът. В София може би не е чест случаят за такова съжителство, но посещенията на свещените места показват, че това е част от техния ежедневен живот, добави протоерей Цветков.
Храмът „Възкресение Господне“ в Йерусалим се поддържа от мюсюлмани, докато мюсюлманските свещени места в много случаи са под наблюдението на християни, уточни той.
Тази ситуация доказва как можем да живеем в мир, въпреки нашите различия. Различията не трябва да бъдат повод за омраза, вярва протоерей Цветков.
Уважението съществува и на институционално ниво между Софийската митрополия и Главното мюфтийство, добави Цветков, подчертавайки важността на взаимно разбирателство при управлението на околността на гробищата, за да се запази мира.
Председателят на ВМС Ведат Ахмед също отбеляза, че мястото, където се намира тюрбето на Бали Ефенди, е пропито с духовна енергия.
Материалната енергия е разбираема, тъй като стотици години на това място са звучали името на Всевишния Аллах, което оставя следи в сградите и околните елементи. Винаги сте били тук, за да помагате на хората в беда, което генерира положителна енергия, добави той.
Не случайно последователите на различни религии строят светилища на места, където в миналото са съществували други свети обекти. Това са места, където се усеща духовна сила, каза Ахмед.
Според него в ислямската религия не се използва терминът „светец“ по смисъла, в който се използва в християнството. Вместо това има духовно възнесени личности, които служат като примери за обществото. Един от тези примери е суфистът Бали Ефенди от София, сподели той. Той е родом от Струмица, днешна Северна Македония, но е живял по-голямата част от живота си в София. Образованието му бе високо и преподаваше в престижното медресе „Зейрек“ в Истанбул. За около 10 години той получавал духовно обучение от известния шейх Касъм Челеби в текето в Истанбул.
След като завърши с необходимото обучение и достигна до определено духовно ниво, наставникът му му възложи задачата да учреди теке в София и да предава духовните знания на желаещите. Първоначално основа малко светилище в центъра на града, но по-късно го премести на мястото, където днес се намира неговата гробница – тюрбето на Бали Ефенди в двора на църквата „Св. пророк Илия“ в квартал „Княжево“.
Ведат Ахмед поясни, че Бали Ефенди беше активен учен, преподавал религиозни дисциплини и писал книги, в които
