Три месеца от началото на годината и със среднощен маратон депутатите приеха бюджета за 2025 година. Без изненади – идеята за създаване на държавни магазини за хранителни стоки, по-високи заплати в МВР и 3% дефицит, останаха в окончателните текстове на Закона за държавния бюджет.
Основните акценти в закона са: държавата ще събере малко над 90 млрд. лв., а разходите ще бъдат около 97 млн. лв.; пенсиите се вдигат по швейцарското правило с 8% от първи юли; вдига се и минималната работна заплата до 1077 лв. С 50% се вдигат възнагражденията в МВР и Министерството на отбраната, а учителската заплата става 125% от средната брутна работна заплата. Държавата ще може да тегли дълг до 18 млрд. лв.
С текстовете се предвижда увеличение на данъците, а заложеният бюджетен дефицит е в размер на 3% от БВП.
Предложението за държавните хранителни магазини, внесено от депутати от „ДПС-Ново начало“ между първо и второ четене, беше одобрено от Комисията по бюджет и финанси миналата седмица. Търговското дружество ще е с капитал 10 млн. лева, като собственик на капитала да бъде Министерството на земеделието и храните.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
Отхвърлени от бюджетната комисия са редица предложения, сред които на „Продължаваме промяната-Демократична България“ за двойно увеличение на таксите и данъците за хазарта у нас и за двойно увеличение на данъчните облекчения за работещи родители с деца.
Подкрепа в ресорната комисия не получи и предложението за запазване на прага за регистрация по ДДС на настоящото ниво от 166 000 лева. Проектът за бюджета за 2025 година предвижда прагът за регистрация по ДДС да бъде върнат на 100 000 лева.
Полицията изяде парите на чиновници и журналисти: Парламентът гласува бюджета за 2025 г.
Внесените от депутати от „Възраждане“ близо 38 000 предложения не бяха допуснати за разглеждане от бюджетната комисия. В доклада за второ четене под тези предложения е записано, че комисията е приела решение да не ги обсъжда по същество, тъй като същите представляват видима злоупотреба с право, подменят внесения законопроект и засягат правомощието на Министерския съвет по Конституция.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се осъвременяват от 1 юли с 8,6%. Със същия процент се увеличава минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която трябва да се увеличи с около 50 лв. от 580,57 лв. на 630,50 лв.
С 8,6% ще се увеличи и социалната пенсия за старост, както и всички пенсии, чиито размери се изчисляват от тези две пенсии. Социалната в момента е 307,07 и би следвало да стане 333,50 лв. И след увеличението обаче получаващите минимална пенсия ще останат под линията на бедност, която е 638 лв. за тази година.
Максималната пенсия остава 3400 лв., въпреки осъвременяването на останалите пенсии и въпреки увеличението на максималния осигурителен доход.
Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 18,00 лв., както и максималният дневен размер – 107,14 лв. Няма да има промяна и в обезщетенията за отглеждане на дете.
За отглеждане на дете до 2-годишна възраст – т.нар. ниско платено майчинство, сумата остава 780 лв. Толкова ще бъде и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата, като тук се запазва и срокът на изплащането – два месеца.
И тази година работодателите ще плащат първите два дни на болничния, а НОИ ще се включва от третия ден – промяна, въведена миналата година. Не са предвидени и промени в условията за получаване на обезщетения.
Размерът на обезщетението за временна неработоспособност ще се изчислява върху дохода от 18 календарни месеца назад, а този на обезщетението за бременност и раждане и безработица – върху дохода за 24 месеца назад.
