Денят на Европа минава почти незабелязано у нас – като в дълбока квазиевропейска провинция. Наближават и избори за европейски парламент, но те у нас са сякаш само да се повтори вота за национален парламент.
Няма и да чуем вероятно какво смятат да правят евродепутатите в парламента и за какво отиват там, освен за високи заплати. Твърде вероятно е, защото чакат указания от централите си, а пък те са заети с … националните избори.
И най-вероятно ще измъдрят някакви национални каузи “против” нещо в защита на … националния интерес. Като Зелената сделка, която заплашва комплекса Марица-Изток с работните му места. Или против … миграцията. Без да ни засяга като нещо повече от транзитна територия.
А тази, която ни засяга – като привличане на най-добрите кадри за нашата икономика – е далеч от дневния ред на държавата ни.
Това е, уви, цялата ни европейска нищета.
Къде е България в бъдещата архитектура на Европа за сигурност и отбрана ? В енергетиката ? В дигитализацията и изкуствения интелект ? Дезинформацията?
И най-вече какви визии за бъдещето на ЕС ще защитаваме – докато открием, че всъщност “Европа на нациите” е все повече тежък анахронизъм и въпросът за Европа е не дали, а как да засили своята интеграция в посока федерация – за да оцелее.
Всичко у нас опира до това колко дълго Пеевски ще държи цялата държава като заложник с неговия захват върху прокуратура, служби и регулатори – преди всички нейни граждани да го разберат и поискат свобода от заложничеството.
Затова и темата Европа отсъства, защото медиите са заети с покриването на основния проблем, сякаш не съществува. А ако някой гост бъде пропуснат да го оповести – то той веднага е контриран като правещ пропаганда за една политическа сила.
Затова и съм скептик, че само с темата за скритата държава може да се постигне висок изборен резултат. Тази тема може да мобилизира същите 300 хил. души “либерали”, които от поне 2013 г искат съдебна реформа.
Но за повече от 500 хил. избиратели са нужни темите, които са пряко засягащи повечето хора – наркотиците в училищата и на пътя, хазарта, катастрофите, здравеопазването, образованието, инфраструктурата, въздуха и пр.
Плюс ръста на доходите, разбира се.
Дано не се повтори кампанията от декември 1994 г, когато СДС беше зает да обяснява колко подло са били свалени от ченгетата /скритата власт и БСП спечели с рекорден резултат и доведе Виденов.
Да, ББ не е Виденов, но еманципация от ДП е немислима. Центърът на посланието е да се търси подкрепа от избирателите за край на скритата държава, а не чрез коалиция с ББ.
В тази воденица наливат вода и социологическите изследвания. Бъдеща сглобка не е атрактивна визия за България – но явно не толкова за избирателите на ГЕРБ, а на ПП-ДБ. Защото първите се мотивират от властта, а вторите от начина за нейното упражняване.
Но начинът на огласяване в медиите на тези изследвания е част от проблема на скритата държава. В тези изследвания:
– винаги (!) ГЕРБ е пръв, независимо, че след това на изборите или имат по-нисък резултат, или са…втори – както през 2021 юли и 2021 ноември, когато с вътрешен министър Рашков купеният вот намаля. А първия винаги взема бонуса на хората, които искат да са с победителите.
– почти винаги резултатът на втория е подценен, защото се огласяват резултатите на база твърдо решилите да гласуват, но не и за кого обикновено гласуват колебаещите се.
– винаги важна партия за статуквото, която в по-ранни изследвания не влиза, вече влиза – както ИТН. И така привлича гласовете на хората, които иначе не биха гласували за нея от страх гласът им да не отиде напразно.
И накрая на фона на тези нагласи – 90% от българите били отвратени от политиката, а над 2/3 смятали, че корупцията е номер 1 проблем на България?
Тежък когнитивен дисонанс – медиен или електорален?
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
