Вчера в магазин в Скопие вербално и физически е бил нападнат журналистът и доайен на българската общност в Северна Македония Владимир Перев. За случилото се съобщи самият той в публикация в сайта „Трибуна”.
Побоят над 80-годишния журналист и общественик Владимир Перев в магазин в Скопие не е „инцидент“. Той е поредният симптом на дълбоко вкоренена болест – институционализираната нетърпимост и хроничната неспособност на Република Северна Македония да се изправи срещу престъпленията от омраза, когато жертвите са македонски българи.
Фактите, които самият Перев описва, са ужасяващо показателни: удар в лицето, счупени очила, придружени от агресивен словесен арсенал – „Вие, българи, да си ходите в България…”, „…ако някога те чуя да проговориш за македонец или за себе си като македонец, ще те убия…”. Това не е просто лична заплаха. Този език е изграден от години политическо лицемерие, насаждане на антибългарска реторика и удобното неглижиране на десетки подобни случаи.
Не е изненада, че МВнР на България отново е принудено да „осъжда поредния акт на насилие“ – формулировка, която вече звучи като дежурно съобщение след всяко нападение срещу българи в Северна Македония. Министерството правилно отбелязва, че случилото се е „важен тест“ за правоохранителните органи на страната. Проблемът е, че този тест се проваля от години – и все по-грубо.
Президентът Румен Радев също припомни очевидното: европейската интеграция изисква реални, а не привидни усилия срещу подобни посегателства. Скопие продължава да декларира привързаност към европейските ценности, но на практика допуска – и чрез бездействие узаконява – системно преследване на хора, които се самоопределят като българи.
Реакцията на ВМРО подчерта историческата дълбочина на проблема. „Червената книга на македонските българи“ вече съдържа стотици случаи: побои, уволнения, опожарени клубове, изнудване, съдебни репресии, стрелба по сградите на културни организации. Християн Пендиков, Мирослав Ризински, Спаска Митрова, Драган Попов, Димитър Църномаров – списъкът е дълъг, а общият знаменател е един: няма наказани виновници.
Именно това превръща ситуацията в политическа, а не само криминална. „Формално разследване“ – така ВМРО описва традиционния подход на скопските власти. Този подход поддържа атмосфера, в която един млад мъж спокойно може да заплаши с убийство възрастен журналист, защото е българин – и да смята, че това ще остане без последствия.
А случаят с Владимир Перев носи и допълнителен символизъм. Той е човек, прекарал над 30 години в Македонската национална телевизия, уволнен заради „пробългарските си прояви“. Син на български офицер, уважаван обществен глас. Днес – жертва на омраза в собствената си страна. Това е болезнена диагноза за обществото, което претендира да върви към ЕС.
Европейският компромис от 2022 г. ясно изисква гарантиране правата на македонските българи. Но за да се случи това, първо трябва да бъде изкоренена политическата култура, която позволява подобни нападения да бъдат замитани, оправдавани или омаловажавани.
Случаят „Перев“ не е просто още една отметка в черната статистика. Той е предупреждение, че прозорецът на търпение се затваря. Ако Северна Македония действително желае европейска перспектива, тя трябва да започне не от дипломатически декларации, а от най-елементарното – справедливост за собствените си граждани.
Крайно време е институциите в Скопие да докажат, че могат да защитят хората, които смятат за „неудобни“. И че престъпленията от омраза не са част от тяхната национална идентичност, а от миналото, което трябва да бъде оставено зад тях. Всяко друго поведение превръща европейското бъдеще на страната в празна фраза и едно непрестанно бягане от собствената отговорност.
