Изборът на нов главен архитект за столицата винаги е съпътстван с големи очаквания за визия и ред. Богдана Панайотова завихри поредната криза в управлението на столицата и това принуди кметът Васил Терзиев да й поиска публично оставката.
От надежда към разочарование
Изборът на нов главен архитект за столицата винаги е съпътстван с големи очаквания за визия и ред.
Това обеща арх. Богдана Панайотова след като през април 2025 г. беше назначена за постоянно на поста – публично се врече да приложи мерки срещу презастрояването; да започне процедура за промяна на Общия устройствен план; обеща и програма за управление, която да е факт до май. Сега сме ноември, а такава програма все още няма.
Няма информация да е започнала каквато и да е процедура за промяна на Общия устройствен план, който самата Панайотова посочи като основна причина за проблемите с презастрояването.
Не са представени и конкретни законови текстове, за които от началото на годината Панайотова твърди, че трябва да бъдат приети, за да се сложи ред в застрояването на града.
Така надеждата за новата визия за града, „който расте, но не старее“, бързо се трансформира в административно бреме, което пък тласна управлението на столицата към хаос.
Как се стигна дотук и защо пост, който трябва да бъде градивен, се превърна в източник на напрежение?
Назначение под сянката на съмнение
Първият проблем започна още преди арх. Панайотова официално да встъпи в длъжност. Назначението ѝ беше белязано от скандал, тъй като в политическите и професионалните среди „още от самото начало се знаеше“, че тя ще поеме поста, което повдигна сериозни въпроси за предрешеността на конкурса.
Предупреждения за кандидатурата ѝ дойдоха от различни страни, включително от политическите партньори на кмета Васил Терзиев – „Продължаваме промяната“ и „Спаси София“. Въпреки това градоначалникът се довери „прибързано“ на човек с репутация, компрометирана от съмнителни казуси, свързани с обществени поръчки; човек, способен на задкулисни договорки, доказал неспособността си да работи в екип още като временно изпълняващ длъжността главен архитект. Дори десетките публикации и журналистически разследвания, които разкриваха фрагменти от нейната биография, не попречиха тя да заеме този пост. Защото Терзиев плътно стоеше зад гърба й. И дори развали коалицията, за да я назначи при всичките предупреждения, че тя е човек, неподходящ за тази важна позиция.
Така още в зародиш беше предизвестен бъдещ конфликт в Столична община, който сега избухна.
Конфликтът като стил на управление
„Цeлтa ми e дa бъдe cъздaдeнa cpeдa зa мaĸcимaлнo пpaвилнo и пo-лecнo пpилaгaнe нa зaĸoнитe и нopмaтивнaтa бaзa c цeл ycъвъpшeнcтвaнe нa пpoцeдypитe зa yлecнявaнe нa cтpoитeлнo-инвecтициoнния пpoцec, зa дa пocтигнeм пo-дoбpи peзyлтaти зa гpaдa и зa вcичĸи yчacтници“, каза арх. Панайотова, ставайки главен архитект на София.
Днес кметът Терзиев дава своята категорична оценка за работата на доскорошната си фаворитка: “Диалогът с нея е изчерпан! Оставката на Панайотова е трудна, но необходима стъпка. С арх. Панайотова имаме различни виждания за това как трябва да изглежда тази организация и каква да бъде ролята на главния архитект в нея“ . Това звучи като шамар, като удар с гонг, от който връщане назад няма.
Истината е, че мандатът на Панайотова бързо отприщи нейния „разрушителен потенциал“, както казват в общината. Вместо да обединява, тя влезе в открит сблъсък с ключови за развитието на града групи, превръщайки управлението си в поредица от конфронтации – с инвеститори, администрация, браншови организации и медии.
Инж. Георги Шопов, председател на НАСП, в свои интервюта публично заяви, че е лишен от какъвто и да е достъп с администрацията на столицата. Стотици са проектите със забавено администартивно обслужване, блокирани от самата Панайотова. Десетки преписки отлежават без решение.
Вместо да твори професионално с екипа от специалисти, които дългогодишно са работили в НАГ, тя застана срещу тях с мотива, че този екип трябва „по право да й се подчинява“,съзнателно подкопавайки така институционалната експертиза. Изпариха се обащанията й за „сериозни и амбициозни планове“, които се надяваше „да намерят бърза реализация, а резултатите да бъдат видими съвсем скоро“. На мястото на очакванията за „цялостно облекчаване на административната практика и процедури“, се настани командно-административният подход.
Кулминацията на този подход бе и сблъсъкът с кмета на район „Лозенец“ Константин Павлов, придружен със заплахи, че „ще го даде на прокуратурата“. Този акт не беше просто административен спор, а директна политическа атака, която зачеркна „постигнати с толкова много усилия политически победи“ на коалицията, подкрепила кмета Терзиев.
Обещанието, което се превърна в капан
Най-драматичният момент се оказа едно публично дадено обещание. По време на финалния кръг на конкурса за главен архитект кметът Васил Терзиев задава на нескрито фаворизираната от него Панайотова директен въпрос: „Кога би си подала оставката?“ Нейният отговор тогава прозвуча категорично и сега се връща като бумеранг: „Когато загубя доверието на кмета на София, когато Вие, г-н Терзиев ми поискате оставката“.
Това беше класическа политическа клопка, заложена от самия кмет, и днес капанът щракна. Моментът, който Панайотова сама определи като предел, дойде. Искането за нейното оттегляне вече не е просто политически ход, а единствен възможен акт за спасение на столицата от произвола и хаоса.
Урок по достойнство или поредната административна битка в Софийска община?
„София има нужда от устрем, визия и дисциплина в изпълнението“, каза днес Терзиев, вероятно оценявайки щетите, които е причинил на града, заставйки зад човек, без „устрем, визия и дисциплина в изпълнението“.
Така един от най-важните постове в управлението на София се превърна в епицентър на напрежение и блокаж.
Както гласи една мъдра мисъл, „да паднеш от високо не е толкова страшно ако си човек с достойнство и почтеност“.
Дали ще видим такъв акт, предстои да разберем.
