Съветът по парична политика на Националната банка на Полша може да пристъпи към ново понижение на лихвените проценти през тази година, но трябва да действа предпазливо заради наличието на фактори, които възпрепятстват процесите на дезинфлация. Това заяви пред Ройтерс членът на съвета Хенрик Вноровски.
Миналата седмица Националната банка на Полша понижи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,75 на сто. Управителят Адам Глапински подчерта, че бъдещите решения за промени в лихвените проценти трябва да отчитат рисковете от по-меката фискална политика, ускорения икономически растеж и увеличението на заплатите.
Вноровски отбеляза, че не изключва възможността за ново понижение на лихвените проценти тази година, но предупреди, че основният риск произтича от несигурността, породена от меката фискална политика на правителството, без ясна перспектива за затягане.
Полското правителство повиши прогнозата си за дефицита за 2025 г. през август до 6,9 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), с малък спад идната година, тъй като високите разходи за отбрана, социални помощи и обслужването на дълга възпрепятстват усилията за овладяване на бюджетния дефицит.
„Това може да е най-високият дефицит в Европейския съюз, Румъния ни изпреварваше в това отношение досега, но сигналите, идващи оттам, показват намерения за затягане на фискалната политика и свидетелстват, че Букурещ приема този въпрос много сериозно“, каза Вноровски.
Той отбеляза, че вече е имало „външен предупредителен сигнал“ под формата на решението на рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) да ревизира перспективата на Полша от „стабилна“ на „отрицателна“.
Членът на съвета по парична политика цитира сред другите рискови фактори за процесите на дезинфлация и по-нататъшното замразяване на цените на енергоносителите, което води до инфлационно напрежение, устойчиво високата динамика на заплатите и проинфлационно благоприятната икономическа ситуация.
Според него обаче данните за инфлацията през септември ще бъдат от решаващо значение.
„Много е важно дали темпът на растеж на цените ще остане под 3 на сто на годишна база или ще надхвърли този символичен праг. Това, разбира се, е фактор, който може да повлияе на цялостната картина“, заяви Вноровски.
Инфлацията спадна малко повече от очакваното през август до 2,8 на сто на годишна база от 3,1 на сто през юли, оставайки в рамките на целевия инфлационен диапазон на централната банка от 1,5 – 3,5 на сто.
