На 20 юни се отбелязват 50 години от премиерата на един от най-известните трилъри в американското кино – „Челюсти“. Филмът, който разказва историята на огромна бяла акула, нападаща туристи на източния бряг на САЩ, печели три награди „Оскар“, без да успее да грабне статуетката за най-добър филм, която остава за Милош Форман и неговия шедьовър „Полет над кукувиче гнездо“.
„Челюсти“ става касов хит и задържа това първо място до премиерата на Джордж Лука с „Междузвездни войни“ две години по-късно. Филмът за смъртоносната акула трансформира киноиндустрията, утвърдил практика големите студиа да пуснат високобюджетни продукции в началото на лятото, вместо да запазят всичко за декември.
Въпреки трудностите, „Челюсти“ почти не поставя под заплаха кариерата на Стивън Спилбърг, който по това време е под 30 години. Процесът на снимане е белязан от редица технически проблеми и конфликти между актьорите.
В началото на май 1974 г. правата върху романа на Питър Бенчли са закупени, и Спилбърг започва снимките на остров Мартас Винярд, който е разположен близо до Атлантическия океан.
„Започнахме снимките без сценарий, актьори и дори акула“, споделя години по-късно актьорът Ричард Драйфус в шоуто Inside the Actors Studio.
Техническият екип създава три макета на акула в естествени размери, захранвани от пневматична система. Те са дълги 7,6 метра и тежат стотици килограми, като само един от тях е цялостен модел, а другите два са предназначени за странични кадри.
След завършването им, макетите са транспортирани с камиони до Мартас Винярд през юли, два месеца след старта на снимките.
Въпреки опитния холивудски екип, тези механични същества създават много проблеми. Често те падат от платформите и потъват. Мартас Винярд е избран за снимачна локация, тъй като морското дъно не надвишава 10 метра, но това не помага особено на водолазите, които се опитват да извадят макетите, заплетени в водорасли.
В други случаи, пневматичните маркучи, които управляват движението на макетите, се запълват с морска вода, което води до надуване и повреди в структурата. Спилбърг с хумор назовава екипа по специални ефекти „отдел за специални дефекти“, според The Atlantic. А на всичкото отгоре, лодката на екипа потъва и две камери отиват на дъното на океана. За щастие, записите в тях остават непокътнати.
Според някои критици, всички тези затруднения в крайна сметка повишават художествената стойност на филма. Някои сцени изисквали присъствието на макетите, но тъй като те не работят, Спилбърг е принуден да импровизира, използвайки бъчви за показване на акулата или само снимащ перката. Това допринася за напрежението в зрителите.
Тук се включва и талантливият композитор Джон Уилямс, удостоен с „Оскар“ и „Златен глобус“ за своята музика. Той създава две ноти – ми и фа, които стават емблематичен мотив за създаване на напрежение. Изпълнени на туба от Томи Джонсън, тези две ноти предизвикват „ефекта на зъби, които разкъсват, както би направила акула – инстинктивно, безмилостно, неудържимо“, разкрива Уилямс по-късно в книгата на Лестър Фридман Citizen Spielberg.
Но креативността на Джон Уилямс и Спилбърг не може да разреши друг проблем по време на снимките – привързаността на актьора Робърт Шоу към алкохола. Той играе рибаря Куинт, но често е пиян и често влиза в конфликти с Ричард Драйфус.
Робърт Шоу почина през 1978 г., а неговият син Иън Шоу, също актьор, през 2021 г. пише театрална пиеса, посветена на проблемите по време на снимките на филма – The Shark Is Broke.
„Размишлях за пиесата години наред, осъзнавайки, че може да бъде неуместно – потенциално неуважително към баща ми и към филма „Челюсти“, който обожавам. Да вляза в образа на баща си като алкохолик – имам ли право да направя това публично?“, споделя Иън Шоу пред „Ню Йорк Таймс“.
Той има ярки спомени от детството за „Челюсти“, тъй като е присъствал на снимачната площадка, когато е бил на пет години.
„Бях в шок, когато един асистент повдигна огромно платно и се озовах на метър от зейналата паст на човекоядната акула, която скоро щеше да стане икона на киното!“, спомня си Иън Шоу.
Спилбърг също е в стрес, тъй като снимките продължават рекордните 100 дни повече от планираното. „Челюсти“ изисква 9 милиона долара, а първоначално определеният бюджет е 4 милиона.
На късмет за продуцентите и екипа, филмът постига огромен успех. Този успех води до много хора в САЩ да се страхуват да влязат в морето, а търсенето на акули нараства рязко, водейки до почти изчезване на определени видове.
Нападенията на акули над хора са само няколко десетки всяка година, но паниката сред обществото е огромна. Статистиката показва, че рискът от смърт от мълния е 30 пъти по-висок, отколкото от акула. През 2003 г. Ройтерс дори публикува данни, сочещи, че всяка година повече хора умират от повредени вендинг машини, отколкото от акули.
Кадрите с истинска бяла акула в „Челюсти“ са заснети от семейството на подводни фотографи Рон и Валери Тейлър край бреговете на Южна Австралия.
В последствие те полагат усилия да ограничат щетите, причинени на морската екосистема от филма. С цел да успокои обществени страхове, студиото „Юнивърсъл“ дори кани семейството Тейлър в САЩ на турне с токшоута, за да образова публиката относно акулите.
„Някак си зрителите повярваха, че акулите са навсякъде на лов за хора. Когато отидеш в Ню Йорк, не очакваш да видиш Кинг Конг на Емпайър Стейт Билдинг. Но когато хората влизат във водата, те се страхуват от акулите“, коментира Валери Тейлър пред „Ню Йорк Таймс“ през 2021 г., когато е на 85 години.
Тя добавя, че в света съществуват хиляди видове акули, но само малко от тях атакуват хора. Тези, които го правят, обикновено бъркат хората с естествена плячка, като морските лъвове.
„Челюсти“ възстановява инвестицията вече през първата седмица в САЩ през юни 1975 г. Общите приходи от киното по целия свят достигат 478 милиона долара.
