С 64 гласа „за“, 44 – „против“ и 93 – „въздържал се“ парламентът отхвърли четирите проекта за решение за сваляне на имунитетите на четирима депутати от „Възраждане“ по искане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Предложението за включване на точките – като съответно първа, втора, трета и четвърта за днес, беше на Хамид Хамид от парламентарната група „ДПС-Ново начало“. Става дума за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров.
След като предложенията бяха отхвърлени, Хамид попита ГЕРБ от какво се страхуват.
„Страх ви е от закона – докато не се дадат тези съгласия, това беззаконие по улиците, в Народното събрание, ще продължи, „Възраждане“ ще се държат като аборигени – ще го гледате всеки ден“, обоснова се той.
Председателят на парламента Наталия Киселова му отправи забележка заради израза „аборигени“, депутатът поиска забележката да бъде отменена, защото думата означава местни жители.
На този фон особено тревожен е фактът, че депутатите от „Възраждане“ продължават системно да демонстрират поведение, което нарушава не само етичните норми, но и обществения ред – блъскания, плюене, обиди, физически сблъсъци, блокиране на парламентарната трибуна и агресия срещу опоненти. Това не е политически темперамент – това е пряка заплаха за демократичния процес. Подобно поведение не би било търпяно в нито една нормално функционираща европейска държава.
А още по-неразбираем, и направо скандален, е фактът, че няколко поредни пъти Народното събрание отказва да свали депутатските имунитети на лица, срещу които има официални искания от прокуратурата. Така се блокира самото правосъдие. Оставя се впечатлението, че има специална, недосегаема каста в политиката, която може да си позволи всичко, включително насилие, без последствия. Ако България иска да бъде истинска част от Европейския съюз и да защитава ценностите на правовата държава, някой най-сетне трябва да вземе мерки.
Няма как да не се запитаме „Кой позволява това?“. Парламентът. Партиите, които мълчат. Гласовете, които се „въздържат“. И докато институциите се огъват, агресията се утвърждава като норма.
