След решението на швейцарската компания „Гънвор“ (Gunvor) да оттегли предложението си за придобиване на чуждестранни активи на руската енергийна компания „Лукойл“, в българския парламент се разгоряха остри политически спорове. Казусът постави въпроси за енергийната сигурност на страната, за управлението на стратегически активи и за начина, по който се вземат решения, засягащи икономическата стабилност.
Управляващото мнозинство внесе тази сутрин в Народното събрание промени в Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Измененията предвиждат въвеждането на фигурата на особен търговски представител в „Лукойл България“.
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски заяви пред журналисти, че „трябва да се действа много бързо“ по темата „Лукойл“. Той увери, че няма опасност от недостиг на горива в страната. „Спряхме износа, хората ще имат гориво“, подчерта Пеевски, добавяйки, че истерията около казуса се наблюдава единствено „в партията на пуделите“.
От своя страна, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов остро разкритикува начина, по който управляващото мнозинство разглежда въпроса. Той заяви, че е била създадена „тайна комисия“ за „Лукойл“, която заседавала за броени минути. Според него ситуацията е „безпрецедентна“ и в законопроекта се крие опасност от „кражбата на един огромен актив“. Костадинов предупреди, че евентуални действия на държавата спрямо активите на компанията могат да доведат до ответни мерки от страна на Русия, включително конфискация на български активи.
„Хората, които панически се опитват да предотвратят кризата с горивата, нямат никаква представа какво предстои“, коментира още той.
Критики към законопроекта отправи и лидерът на „Морал, единство и чест“ (МЕЧ) Радостин Василев. Според него внесеният текст, подписан от Станислав Анастасов, Павела Митова и Делян Добрев, превръща държавата в „рейдър“, тъй като предвижда национализация чрез назначаване на особен търговски управител в „Лукойл – България“. Василев определи това като „насилствено отнемане на собственост“ и заяви, че формацията му ще се противопостави на подобен модел.
„Ние сега ще се възпротивим, но имайте предвид, че те са си взели решение да откраднат ‘Лукойл’“, каза депутатът, допълвайки, че особен управител ще бъде „който си избере Делян Пеевски“.
Той подчерта, че това не е „немският модел“ и че извънредната енергийна комисия е била свикана без предварително уведомяване на всички парламентарни групи.
Решението на „Гънвор“ да се оттегли дойде, след като Министерството на финансите на САЩ определи дружеството като „марионетка на Русия“, което допълнително засили напрежението и несигурността около бъдещето на „Лукойл – България“.
Казусът „Лукойл“ отново постави на преден план въпроса за необходимостта от повече прозрачност и обмисленост в действията на управляващото мнозинство. Вместо задълбочен анализ и широк обществен дебат, предложените промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, бяха внесени и обсъждани при усещане за бързина и натиск.
Въвеждането на фигурата на особен търговски управител в „Лукойл България“ поражда редица въпроси относно степента на държавна намеса, контрола върху частна собственост и възможните отражения върху инвестиционния климат. При липсата на достатъчно яснота и предварителна оценка на въздействието съществува риск подобни действия да създадат нежелани прецеденти на политическо влияние в стратегически икономически сектори.
Макар целта да е гарантиране на енергийната сигурност, прибързаните решения могат да породят несигурност и напрежение в сектора, ако не бъдат придружени от устойчиви механизми за контрол и отчетност. Ситуацията показва колко важно е държавата да действа предвидимо, балансирано и с дългосрочна визия в условията на икономически и геополитически предизвикателства.
