Свалянето на имунитетите на депутати, отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия и промените в Закона за задълженията и договорите предизвикаха разгорещени дебати в Народното събрание. Политическите сили изразиха противоположни позиции относно исканията на прокуратурата за снемане на защитата на шестима народни представители, сред които фигури от ДПС и „Възраждане“. В същото време, парламентът прие на първо четене законопроекти за отлагане на либерализацията на електроенергийния пазар за битовите потребители, а предложенията на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) за промени в режима на погасителна давност на частни вземания бяха отхвърлени.
Поисканите от прокуратурата имунитети на депутати отново предизвикаха скандали в парламента. Депутатите трябва да вземат решение за свалянето на имунитетите на шестима народни представители. Двама са от групата на ДПС-ДПС. Това са Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, срещу които има няколко обвинения, сред които за търговия с влияние. Трябва да се вземе решение и за свалянето на имунитетите на четирима депутати от „Възраждане“, които участваха в протестите и последвалите безредици пред сградата на Европейската комисия в София.
„Да напомня, че парламентът е законодателен орган. Той се занимава обаче с всичко друго, но не и със законодателство. Месеци наред казвам, че ГЕРБ няма да се занимава с теми, които губят времето на парламента. Сутринта направихме допитване – депутатите – не желаем да се занимаваме нито с имунитети, нито с комисии“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
„Ние, предният път като бяха поставени на гласуване, гласувахме в подкрепа на сваляне на имунитетите, за да има разследване. Всички народни представители от нашата група и от ДБ, и от ПП сме си дали имунитети и смятаме, че това е коректният подход“, смята Божидар Божанов от ПП-ДБ.
„Няма никакво значение какво ще се случи утре. Ако в единия случай решат да им вземат имунитетите – няма нищо ново. Аз вече често казано спирам да броя хората, които са в нашата група с поискани имунитети и с обвинения. Аз самия бях до скоро и продължават да ми искат такива нови искания“, каза Костадин Костадинов – председател на “Възраждане”.
„Имунитети, не имунитети, ясно е, че ще подкрепиме свалянето, защото това са чудовищни неща. Тая игра мина всякакви граници – да видиме кой ще подкрепи престъпниците да ги пази, но това не е темата. Колеги, нищо не се случва в този парламент – занимават се само с глупости. Очаквам от управляващата тройка програма за работа на НС. Очаквам от МС и от премиера Желязков програма за управление на България. Какво правиме? Имунитети, изслушвания, глупости, хората чакат. Няма да има избори, нека се успокоят всички в определени сгради, които се готвят, правят си проектите, няма да има избори, аз няма да позволя България да бъде хвърлена в бездната“ закани се Делян Пеевски – лидер на „ДПС – Ново начало“.
Приехме разглеждане за гласуване искането за снемане на имунитетите на колегите Марио Рангелов и на колегата Джейхан Ибрямов. Уважаема госпожо председател, правя искане тези две точки да отпаднат от дневния ред на заседанието на НС. Мотивите ми за това са следните – на 24 януари 2025 г НС разгледа внесените искания от изпълняващия функцията главен прокурор за снемане на имунитетите на тези двама наши колеги. По този въпрос има решение. При последващото внасяне, повторно такова, за снемане на имунитетите в искането на изпълняващия функциите главен прокурор няма нищо ново – няма нови данни и факти, които да разкриват друг тип престъпна дейност от страна на нашите колеги“, заяви Явор Хайтов – ДПС-ДПС.
„Ние не вярваме в работата на прокуратурата и на съда и затова не искаме да има придвижване на дела по депутати. Не съм казал, че харесвам Доган, ние няма да спасим техните хора, ние искаме първо гаранции, че прокуратурата работи“, каза Ивелин Михайлов – лидер на „Величие“.
На първо четене парламентът прие да бъде отложена либерализацията на пазара на ток за битови потребители
Народното събрание одобри на първо четене два законопроекта за изменения в Закона за енергетиката – на „БСП-Обединена левица“ и на Има такъв народ“ (ИТН), и отхвърли законовите промени на „Възраждане“. И трите законопроекта са свързани с отлагане либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, приета през есента на 2023 г. и отложена вече с една година през 2024 година.
Законопроектът на „БСП-Обединена левица“, приет със 154 гласа „за“, без нито един „против“ и 35 „въздържал се“, предвижда отлагането да бъде с 2 години.
„Има такъв народ“ предвиждат отлагане с 5 години , което бе прието със 157 гласа „за“, един – „против“ и 23 „въздържал се“.
„Възраждане“ бяха записали 10 години отлагане на либерализацията на пазара на ток за гражданите, но законопроектът бе отхвърлен с 26 гласа „против“ и 92 – „въздържал се. Подкрепиха го 72 народни представители.
Драгомир Стойнев, представител на вносителите от левицата и председател на парламентарната ѝ група, подчерта, че трябва да се вземе важно политическо решение, но отбеляза, че все още няма оценка на въздействието, а премахването на регулираните цени ще доведе до тежки социални проблеми, опасност от рязък скок на цените. Той посочи и липсата на яснота за точния механизъм за защита на домакинствата. Само когато се гарантира спокойствие, помощ на социално слабите, може да се направи тази стъпка, ако е задължителна, ако няма готовност – може и за по-дълъг срок да се отложи, посочи Стойнев.
Павела Митова, ИТН, председател на енергийната комисия, вносител на законопроекта на парламентарната група, изтъкна, че премахването на регулираните цени за битовите потребители ще доведе до негативни последици за тях, а в евродирективата не се посоча конкретна дата за либерализация. Никой не ни караше да правим това през плана за възстановяване, това беше глупаво решение на едно бивше правителство, добави тя. И отбеляза, че сега Министерството на енергетиката е успяло да договори с ЕК България да може сама да избира датата за либерализацията. Тя обяви, че ще бъде сформирана още днес работна група от всички политически партии в НС, за да се уточни какъв е механизмът, по който ще се осъществи тази либерализация, като бъде избран срок, различен от предлаганите в трите законопроекта, и той да бъде обвързан с мандатността на едно управление – 4 или 8 години.
Даниел Проданов от „Възраждане“, чийто законопроект беше отхвърлен, обясни, че либерализацията е предпоставка за ценови шок, според експерти, и би довела до тежки социални проблеми, ще постави хората в условия на трайна бедност. Според вносителите извеждането на свободния пазар на ел. енергия трябва да се случи в условията на устойчива пазарна стабилност. „Възраждане“ предлагат общественият доставчик да продължи да доставя ток за регулирания пазар, което е ключово за домакинствата, като в същото време потребителите, които искат да излязат на свободния пазар, могат да го направят. Затова предлагаме отлагане до 2035 г. при запазване на настоящия вид и структура на настоящия регулиран пазар, посочи Проданов.
ГЕРБ-СДС ще подкрепи и трите законопроекта, заяви Красен Кръстев. Едно е сигурно, че либерализацията няма да е в ущърб на хората, увери той. От 1 юли т.г. ще има нов начин за определяна цената на тока за крайните снабдители, отново ще има фиксиране на цената за битовите потребители, изтъкна депутатът.
Радослав Рибарски заяви, че парламентарната група „Продължаваме промяната-Демократична България“ няма да подкрепи нито един от законопроектите. Според него либерализацията на едро най-вероятно ще се състои на 1 юли 2025 година, както е заложено. Либерализацията, направена по този начин, е опасна, миналата година я отложихме с година, за да станем уж по-готови, виждаме, че няма готовност, изтъкна той. И тази година, по думите му, в бюджета няма средства, които да подпомогнат периода на либерализация на едро. Дефинирането на енергийната бедност трябва да предхожда либерализацията на пазара на ток, смятат от ПП-ДБ. Управляващите явно не са постигнали окончателно решение какво ще се прави от 1 юли 2025 г., когато се планира либерализацията на едро, коментира още Рибарски. Според него и либерализацията, и планът за възстановяване се използват за политически нападки, нищо не се прави за разработване на компенсаторния механизъм, не са идентифицирани енергийно бедните.
Няма как при липсата на редовен кабинет да приемаме закони и подготвяме обществото за една реформа, за която нищо не се знае, отговори Драгомир Стойнев. ПП-ДБ считат, че може би държавата трябва да влезе в хаос, домакинствата да преживеят шок, защото така са обещали на ЕК, допълни той.
Станислав Анастасов декларира подкрепата на „ДПС-Ново начало“ за предложените законопроекти, но подчерта, че е важно да не се позволи сметките за ток на хората да вървят нагоре, като в същото време правителството трябва да си свърши работата и да изпълни понятието за енергийно бедните с определено съдържание. „Зелената сделка“ ни предоставя социалния климатичен фонд и ние трябва да се възползване от тези пари, изтъкна Анастасов.. Ще следим внимателно какви стъпки се правят оттук нататък с искане за ясни гаранции, че цената на тока за бизнеса и за хората няма да се повиши, обяви депутатът.
Ремзи Осман, ПГ „Демокрация, права и свободи“-ДПС, посочи, че групата ще подкрепи и трите законопроекта. Първо ясно трябва да кажем, че досега правителствата не си свършиха работата, ако се обединим върху един реален срок, по-добър контрол върху Министерския съвет, ще се намери формулата за компенсация и с колко време да се отложи либерализацията, коментира той. Ако ползата от регулирания пазар е само да работи ТЕЦ-2 , не трябва да мислим за либерализация изобщо, подчерта депутатът. Нашата молба е в разумен срок да се помисли реално кога може да се приложи такъв текст, без да се отрази на бюджета на енергийно бедните, изтъкна Осман.
Радваме се, че ви „увряха“ главите най-накрая за битовите потребители, защо, господа управляващи, не можете да измислите някакво работещо решение, попита Красимир Манов от „Морал, единство, чест“. Не можете да го направите, защото сте „зависими от вашите господари в Европа“, най-вече ГЕРБ-СДС, смята той.
Красимира Катинчарова от „Величие“ отбеляза, че предложените законопроекти се налага да бъдат подкрепени, но това не е добро законодателно решение. В енергетиката, вместо да управляваме кризи, те се засилват, смята депутатът. Не е необходимо да компенсираме абонати, а просто да не произвеждаме енергийно бедни хора, което може да стане със строителството на АЕЦ „Белене“, коментира Катинчарова.
Парламентът отхвърли промени в Закона за задълженията и договорите, с които длъжниците могат да ползват института на погасителната давност
Парламентът отхвърли на първо четене предлагания от парламентарната група „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), законопроект за промени в Закона за задълженията и договорите. Той беше отхвърлен след прегласуване с 63 гласа „за“, 3 – „против“ и 97 – „въздържал се“.
С предлаганите изменения се дава правна възможност на длъжниците да се възползват от правния институт на погасителната давност по отношение на частни вземания. Преди прегласуването Христо Расташки от парламентарната група на МЕЧ попита депутатите защо не искат да приемат този текст. Това е едно изречение, което ще помогне на стотици българи, които от десетки години са длъжници. Ясно е, че никога няма да могат да си изплатят кредитите, които са направили през 90-те години, защо не искате да ги извадите от сивата икономика, попита той. Тези хора работят на минимална работна заплата, за да не им се правят удръжки от частните съдебни изпълнители. Това не са някакви нови кредити, които са теглени през 2020 г. или 2019 година. Тук говорим за вземания на поне 10-15 години, посочи депутатът и попита може ли колекторът с една молба да прекъсва давността, когато той е и кредитор.
В хода на дискусията лидерът на МЕЧ Радостин Василев също защити предлаганите изменения. Той посочи, че стотици хиляди български граждани имат висящи дела при частни съдебни изпълнители, които нямат събираемост, но са като „въже на врата на длъжниците“.
Никой в тази държава няма изгода да има стотици хиляди дела срещу български граждани. Ние все още нямаме приет Закон за несъстоятелност на физическите лица, все още управляващото мнозинство не желае да криминализира действия на колекторските фирми, добави Василев. Това е много малка разпоредба, която ще даде отражение върху това, че десетки хиляди изпълнителни дела ще трябва да бъдат прекратени поради изтекла давност, добави той. Към обхвата на законопроекта се включват и всички висящи дела, каза още Василев.
В мотивите на вносителите се изтъква, че към настоящия момент у нас се наблюдава притеснителна тенденция към масова задлъжнялост на физически лица към небанкови финансови институции, частни колекторски дружества, монополни дружества – като топлофикации, мобилни оператори и други. Наблюдава се натрупване на множество изпълнителни производства, продължаващи неопределен период от време. Основна причина за това са порочните практики по принудително събиране на вземанията, предприети единствено с цел да се прекъсне погасителната давност за конкретно вземане, заявяват вносителите.
При сега действащата нормативна уредба и съдебна практика, срещу тези действия няма ефективна защита пред съда в полза на гражданите длъжници. Към настоящия момент държавните съдебни изпълнители събират под 40 млн. лв. годишно от длъжниците, а частните съдебни изпълнители събират над 800 млн. лв. (818 млн. лв. за 2023 г.), което предразполага за злоупотреби с правата на гражданите, се казва в мотивите. Прекъсването на погасителната давност се приема за валидно извършено, чрез прекалено широк спектър от фактически действия, например единствено с депозирането на молба по изпълнително дело от взискател, което води до масови злоупотреби по висящи изпълнителни производства от съдебните изпълнители и взискателите срещу длъжниците, заявяват вносителите.
В мотивите се казва още, че по този начин гражданите изкуствено се поддържат в качеството на длъжници по изпълнителни производства за периоди над десет години, като в практиката се срещат и изпълнителни дела с продължителност повече от двайсет години, по които не може да се приложи институтът на общата петгодишна погасителна давност, предвидена в Закона за задълженията и договорите. От МЕЧ изтъкват, че формулировка на разпоредбата в Закона за задълженията и договорите е приета още към момента на влизане на закона в сила през 1950 г. и оттогава до настоящия момент тя не е търпяла никакви законодателни изменения.
