След подадената днес оставка на министър-председателя, страната влиза в нов цикъл от конституционно предвидени действия за сформиране на ново редовно правителство.
Процесът е познат в последно време, но сега се осъществява под нов правен контекст – с ограниченията, въведени в Конституцията през декември 2023 г., относно това, кой може да заема поста служебен министър-председател.
Според експерта по конституционно право, Стоил Моллов, ситуацията представлява пореден етап от „продължаваща политическа и конституционна криза“, която бележи последните години.
В интервю за БНТ той акцентира, че Конституцията задължава Министерския съвет, дори и в оставка, да продължи да работи до назначаването на нов кабинет, а обратният процес по връчването на мандати започва отново в рамките на настоящото Народно събрание.
Мандатната процедура: познат сценарий с непредвидим край
Конституционната логика е недвусмислена. Президентът трябва да даде първоначален проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група, в момента това е ГЕРБ. Ако тя го върне или не успее да осигури необходимото парламентарно мнозинство, следва връчване на втори мандат на втората по численост политическа сила, а именно ПП–ДБ. Третият мандат ще бъде предоставен на партия по избор на президента, който може да го даде на която и да е от останалите парламентарни формации.
Към момента никой от политическите актьори не е заявил намерение да търси съгласие за формиране на нов кабинет.
Ако и трите опити се провалят, президентът ще назначи служебно правителство и ще насрочи предсрочни избори в срок до два месеца.
„Това Народно събрание ще демонстрира дали е изчерпало възможностите си да излъчи кабинет. Ако успее, вероятността за т.нар. домова книга не би се реализирала“, коментира Моллов.
„Домовата книга“ – новата рамка за служебния премиер
Терминът „домова книга“ навлезе в обществения дискурс след конституционните промени от 2023 г., които ограничиха кръга от лица, които президентът може да назначи за служебен министър-председател.
Това ограничение беше мотивирано с цел да се намалят политическите интерпретации около назначаването на служебни кабинети, но в действителност то стесни избора до малка група висши държавни служители.
Кандидати за служебен премиер в този списък са председателят на Народното събрание (Рая Назарян от ГЕРБ–СДС – която вече посочи, че ще откаже, ако бъде избрана), управителят на Българската народна банка (Димитър Радев – който заяви, че приемането на такава длъжност би нарушило етичния кодекс на БНБ), подуправителите на БНБ (Петър Чобанов – бивш депутат от ДПС и Радослав Миленков – избран с голяма парламентарна подкрепа от ГЕРБ и ДПС), както и ръководството на Сметната палата (Димитър Главчев – председател и бивш служебен премиер, Маргарита Николова – бивш депутат от „Обединени патриоти“ и Силвия Къдрева – бивш член на КПКОНПИ), омбудсманът и заместник-омбудсманът (Велислава Делчева и Мария Филипова – която в предишни публични изяви е действала в съответствие с предложения и сигнали от Делян Пеевски).
На практика списъкът е ограничен до няколко институционални фигури, много от които са избрани с подкрепата на настоящото парламентарно мнозинство и на ДПС-НН.
Затова в политическите коментари се налага идеята, че следващият служебен премиер непременно ще бъде свързан с влиянието на тандемa Пеевски–Борисов.
Възможните фигури: откази, зависимости и политическа тежест
Двамата от най-известните потенциални служебни премиери – Рая Назарян и управителят на БНБ Димитър Радев – публично обявиха, че биха отказали назначение. Това още повече стеснява реалния избор.
Остава вариантът президентът да се насочи към някоя от другите кандидатури – като подуправителите на БНБ, ръководството на Сметната палата или омбудсмана.
Политическите анализатори посочват, че част от тези лица вече са показвали склонност да следват указания от основни центрове на влияние, което поставя под съмнение независимостта на бъдещото служебно правителство.
Особено внимание привлекателен е Димитър Главчев, който вече два пъти е заемал поста на служебен премиер. В предходния си мандат той предприе кадрови промени и административни действия, оценени от опозицията като изгодни за интересите на Делян Пеевски.
Шансът за редовен кабинет остава, но политическата динамика е нестабилна
Въпреки че вероятността за съставяне на редовен кабинет е оценена като ниска, тя все пак съществува. Основният въпрос е дали ГЕРБ или ПП–ДБ ще успеят да изградят мнозинство около програмно или експертно правителство – задача, която в момента изглежда затруднена от политическото разслоение.
Ако парламентът не успее да излъчи кабинет, България ще поеме по пътя на нови предсрочни избори, а страната ще бъде управлявана от служебен кабинет с ограничени ресурси.
Страната навлиза в поредната политическа турбуленция, но този път контекстът е променен. Ограничението за служебните премиери прави номинацията почти ритуален избор между шепа институционални лица.
Това концентрира политическата тежест върху няколко публични фигури и променя баланса между институциите, докато страната навлиза в нов цикъл на опити за сформиране на правителство, последван вероятно от нови избори.
Ако желаете, мога да предоставя и кратък аналитичен преглед, фактографски брифинг или графично резюме на процедурата.
