Първото искане за касиране на последните парламентарни избори вече е изготвено и е изпратено до институциите, които имат право да сезират Конституционния съд.
За това съобщи адвокат Методи Лалов в профила си във Фейсбук. Жалбата искане е подадена от адвокат Иван Сотиров от „Синя България“, Христо Едрев и Антонина Грекова от „Продължаваме промяната“ и е по инициатива на гражданско сдружение БОЕЦ.
Документите са подадени по електронен до Народното събрание, Министерския съвет и двете върховни съдилища. Жалбата искане до президента и главния прокурор ще бъдат внесени на хартия в 11:30 часа, става ясно още от съобщението.
Премиерът Димитър Главчев вече заяви, че няма намерение да сезира Конституционния съд за изборни нарушения.
Главчев отговори ще иска ли касиране на вота: „Шегувате ли се?“
Настояваме всеки от тези шест органа да сезира самостоятелно Конституционния съд, който да извърши задълбочена проверка на резултатите от изборите, се казва в съобщението, като е публикувана и част от жалбата.
Подписалите жалбата настояват всеки един от органите, които по Конституция имат право да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да бъдат обявени
изцяло за незаконни изборите за народни представители в 51-то Народно събрание.
Според жалбоподателите, нарушаването на избирателните права на гражданите води до това да бъдат избрани народни представители, които на практика не са избрани и не представляват интересите на българския народ.
Според тях такива депутати „обслужват нелегитимни цели и като краен резултат това води до присвояване на осъществяването на народния суверенитет от отделни личности и организации, което е забранено (чл. 1, ал. 3 от КРБ)“.
Жалбоподателите заявяват, че прилагат „значителни и достатъчни по обем доказателства и информация за множество различни по вид и интензитет изборни нарушения“.
Нови разкрития за манипулации: Как в Гърмен се заработват гласове за „осмицата“
Те мотивират искането си с това, че българските граждани нямат възможностите и ресурсите да установят в 7-дневен срок, каквото е изискването на Конституцията за сезиране на КС, да проверят за нарушения всички 12 879 избирателни секции в страната и 719 избирателни секции в чужбина.
Затова жалбоподателите се позовават на събрани до момента доказателства, както и на информацията от медии, разследващи журналисти и анализатори.
В жалбата се посочва, че Конституционният съд има ресурсите и възможностите да направи подобен анализ, като събере всички възможни доказателства, сред които и свидетелски показания.
Ако органите, които имат право да сезират КС, откажат да направят това, то те биха абдикирали от конституционно установените им правомощия. А това може да доведе до гражданско неподчинение.
Това от своя страна ще доведе до изостряне на политическата криза и задълбочаване на недоверието на гражданите в държавните институции. По този начин се създава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна криза, а гражданското недоверие и недоволство – да премине в гражданско неподчинение.
Изкуствен интелект откри случаите с надписани гласове. Ето и партиите
В жалбата се посочва още, че спадът на доверието в изборния процес се вижда при ниската избирателна активност.
Омаловажаването на дадени нарушения и формалистичното им отхвърляне от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ или от Конституционния съд – например, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, въпреки липсата на видеонаблюдение в стотици избирателни секции, не означава нищо друго освен отказ да се установи обективната истина и обслужване на „дълбоката държава“, пише още в жалбата.
