Семейството на Алексей Навални може да разчита на германците да спасят живота на руския опозиционен лидер. Но ако очакват справедливост, те са попаднали на грешното място.
Докато Навални лежеше в кома в берлинската болница „Шарите“, Ангела Меркел направи пресконференция, отразявайща стратегията си към Русия през годините.
„Не мисля, че трябва да променяме политиката по отношение на Русия – каза германският лидер – Това е нещо, което виждаме като непрекъсната линия.“
Критиците на канцлера казват, че точно приемствеността е проблемът. Пред лицето на безбройните руски агресии през последните години – от анексията на Крим до убийството на чеченски бунтовник посред бял ден в центъра на Берлин – Меркел подчертава отново и отново важността на ангажирането на Владимир Путин в „диалога“. Тя повтори аргумента и по време на пресконференцията си в петък.
„Трябва да продължим да разговаряме с Русия“, настоя канцлерът.
Ако Германия само разговаряше с Русия, нейните американски и многобройни европейски партньори можеха да бъдат по-малко объркани. Те обаче казват, че призивът на Германия за „диалог“ е отчасти евфемизъм за търговска ангажираност, най-вече визирайки балтийския проект за газопровод, известен като „Северен поток 2“. САЩ и много европейски страни се противопоставят на строителството на газопровода, което според тях възнаграждава лошото поведение на Русия.
Запитана дали случаят с Навални може да предложи причина за спиране на „Северен поток 2“, който е близо до приключване, но бе компрометиран от американските санкции, Меркел заяви, че отхвърля това.
„Обстоятелствата около подозрението за отравяне на Навални трябва да бъдат напълно разследвани и да бъдат разкрити“, каза тя, но добави, че делото „Навални“ трябва да бъде отделено от дискусията за „Северен поток 2.
Нейната позиция по тръбопровода, който тя характеризира като „бизнес проект“, не се е променила.
„Северен поток 2 трябва да бъде завършен“, каза Меркел.
Позицията на Берлин по проекта и по-общо към Русия е мистификация за много от партньорите му, особено балтийските държави, които остават уязвими от агресията на Москва.
„Невъзможно е да се създаде една кутия за бизнес и икономически въпроси и отделна кутия за политически въпроси, когато се работи с Русия“ – каза латвийският външен министър Едгарс Ринкевич пред POLITICO – Можете да опитате да го направите, но другата страна не гледа на света по този начин.“
В действителност има достатъчно доказателства, които показват, че стратегията на Германия за отношение към Русия пред лицето на нейното неприемливо поведение просто я насърчава да продължи. Това притеснява и други страни от региона, особено в Централна и Източна Европа, които историята е научила да се пазят от германско-руското сътрудничество.
Настоящата политика на Германия спрямо Русия се корени в стратегията от ерата на Студената война, известна като Ostpolitik. За първи път въведена от канцлера Вили Бранд през 70-те години, Ostpolitik се стреми да ангажира Съветския съюз в търговия и културен обмен – стратегия, която според много германци е помогнала да се сложи край на Студената война и да се проправи път към обединението на Германия.
Този опит е толкова вкоренен в колективната психика на Германия, че правителствената политика на „отворени врати“ към Русия е широко подкрепена в целия политически спектър. Но много външни хора се притесняват, че германците са останали в миналото.
„Германската идея винаги е била не само дали се нуждаят от енергия, но и че по някакъв начин, създавайки тези взаимозависимости с Русия, вие ще помогнете за модернизирането на страната – каза Даниел С. Хамилтън, бивш американски дипломат, прекарал голяма част от кариерата му, работеща в Германия – След намесата в Украйна мисля, че европейското настроение е категорично различно. Но немският проект просто продължава и мисля, че това не е преосмислено.“