Начало Анализ Ползват ли се химически оръжия във войната в Украйна?

Ползват ли се химически оръжия във войната в Украйна?

64
химическа атака, ОЗХО

Фосфорни и касетъчни бомби, уранови снаряди, хлорпикрин и други забранени или най-малкото оспорвани оръжия явно се ползват и във войната в Украйна. Какви сведения има за двете воюващи страни.

Хлорпикринът е отровна мазна течност с изключително силна миризма. Ако хората влязат в контакт с това вещество, то може да предизвика мехури по кожата, дразнене в очите и затруднения с дишането. Особено опасно е това, че при вдишване изпаренията засягат кръвоносните съдове в белите дробове. Последствията: белодробен оток с хрипове и пенести червеникави храчки, което в най-лошия случай може да доведе до смърт.

Ефектът на хлорпикрина е познат още от Първата световна война. Той първоначално е бил разработен като пестицид, но след това руската армия го превръща в бойно отровно вещество. Германската армия също го е използвала от 1916 година нататък в газови гранати на френския фронт.

Химически оръжия в Украйна?

Днес, повече от век по-късно, руската армия явно го е използвала отново – или най-малкото такива упреци се отправят от страна на външното министерство на САЩ. Смята се, че руските части използват и други бойни отровни вещества. Според Пентагона целта е украинските войски да бъдат изтласкани от техните позиции, за да постигне Русия тактически успехи на бойното поле.

Ако сведенията за употреба на бойни отрови се потвърдят, би означавало, че Москва нарушава международната Конвенция за химическите оръжия. Тя е в сила от 1977 година и забранява разработката, производството, съхраняването и използването на химически оръжия. Освен това регламентира, че всички съществуващи арсенали от химическо оръжия трябва да бъдат декларирани и до 2012 година да бъдат унищожени под международен надзор. Това обаче не се е случило, както стана ясно от войната в Сирия, където армията на диктатора Башар Асад през 2018 година предприе атака с отровно газово оръжие в едно предградие на Дамаск.

Някога Русия е притежавала най-големия арсенал от химически оръжия в света, но е сред държавите, подписали Конвенцията. През 2017 година Организацията за забрана на химическите оръжия потвърди, че междувременно всички руски химически оръжия са унищожени. Кремъл от своя страна незабавно отхвърли твърденията за използване на такива оръжия в Украйна. Но както се видя от покушенията срещу Сергей Скрипал и Алексей Навални, в Русия очевидно продължават да съществуват химически оръжия, които се и използват.

Касетъчни бомби от руска и от украинска страна

Еднозначно документирано е обаче, че от началото на войната в Украйна насам многократно са били използвани касетъчни бомби. Според „Хюман Райтс Уоч“ руските войски са използвали най-малко шест вида такива бомби. Те бяха приложени и в последните дни при нападението срещу Одеса.

Украинската страна също използва такива бомби. През юли 2023 година американският президент Джо Байдън разреши доставката им за Киев. Тези бомби се взривяват във въздуха и се разделят на стотици по-малки бомби, които стигат на голямо разстояние и не избухват едновременно. Поради това могат да представляват смъртна опасност и години по-късно. Касетъчните бомби също са забранени съгласно споразумение от 2010 година. Но то не е подписано нито от САЩ, нито от Русия или Украйна.

Масово използване на мини в Украйна

Украйна е най-минираната страна в света – на нейна територия междувременно са заровени милиони експлозиви. От година насам конфликтът в източната част на страната се е превърнал в позиционна война. Фронтът почти не е изместен за това време. За да укрепят отбранителните си позиции, и двете страни залагат на противотанкови и противотранспортни мини, които са разположени в широки пояси от двете страни на фронта.

За да се затрудни разчистването им, междувременно се използват и противопехотни мини – които обаче също са забранени още от 1997 година. Украйна се е присъединила към договора, подписан от още 163 държави, но Русия не е.

Особено драматични последствия имаше взривяването на язовира „Каховка“, източно от Херсон през лятото на 2023 година. Излелите се водни маси изровиха и повлякоха безброй мини. Но не е известно какъв е техният брой и къде точно се намират те днес.

Фосфорни бомби срещу Мариупол и Бахмут?

Фосфорните бомби съдържат бял фосфор и смес от суров бензин и каучук, използват се и като запалителни бомби. При контакт с въздуха те се самовзривяват и развиват температура до 1300 градуса. Експлозията на една фосфорна бомба освобождава стотици горящи топчета, като дори и малко количество от тях може да доведе до най-тежки изгаряния, освен това изпаренията на белия фосфор са силно отровни.

Според Женевската конвенция използването на фосфорни бомби срещу цивилни граждани и населени места е забранено – но не и като цяло. Украйна обвинява руската армия, че е прилагала фосфорни бомби в боевете за металургичния завод „Азовстал“ в Мариупол, както и в Бахмут. Москва отрича.

Но в миналото и Украйна е искала от държавите, които я подкрепят, доставки на фосфорни бомби за отбраната на страната – без обаче да ги е получила.

Уранови снаряди за Киев?

САЩ са доставили на Украйна бронебойни уранови снаряди. Става дума за снаряди с обогатен уран, които могат да поразяват танкови брони. Попадналият във вътрешността на танка уранов прах се възпламенява при контакт с въздуха и така опожарява цялата шофьорска кабина. Международна конвенция, която да забранява урановите снаряди, няма.

Въпреки това експертите предупреждават за трайни здравословни последствия от слабо радиоактивния уранов прах. По време на войната в Ирак през 2003 година бяха изстреляни стотици тонове уранови снаряди. Там, както се посочва в доклад на организацията „Международни лекари за предотвратяване на ядрена война“, в регионите, пострадали особено много от урановите снаряди, се е стигнало до значителен ръст на малформациите, раковите заболявания и други увреждания. Световната здравна организация и МААЕ обаче все още не са потвърдили наличието на повишен риск за цивилното население.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле„.

Още новини от деня – четете тук