Наскоро описах как навремето Иван Костов се хранеше от противостоенето с Гоце Първанов. В смисъл – не буквално, чисто политически. Да не си помислите друго.
На което Сергей Добрев, общински съветник и активист на ДСБ в Лясковец, когото, без да съм го виждал лично, харесвам и уважавам (добри референции и от други хора, например Марги Бойчева), ми написа: „Рядко хейтя..Но ето заради такива като теб основахме ДСБ и напуснахме СДС. А вие си останахте политически лилипути, които се бият, кой да го глави бащина дружина…Тарикати на дребно, докопали се до някакви постове …Жалки…“ (правописът запазен).
И – гледам – разприятелил ме във ФБ.
Карай да върви.
Напомня ми на 2007-а.
Тогава таман (тъкмо за патриотите) бях станал главен редактор на възстановената „Демокрация“, а костовистите водеха люта битка със СДС за синьото наследство.
Имаше някакви частични избори в Свиленград, в които ДСБ си беше припознала някаква местна мутра, която за разлика от кандидата на СДС се класира за втория тур.
И Явор Дачков, тогава правоверен костовист, ме среща на улицата около „Синия лъв“ и вика – даже от отсрещния тротоар, не директно – „Лузъри“. „Лузър“ на езика на жълтопаважниците означава тъпанар, човек, който не може да спечели нищо.
Нагледал съм се. Видял съм. Достатъчно.
В психологическа невъзможност/неспособност да понесе изборната загуба от 2001, Костов разцепи СДС и излезе, ако не се лъжа, през 2003-а.
Това потопи дясното. Поведе се битка за електорат, за който т. нар. сини лидери смятаха, че им принадлежи по право. Електоратът се раздвои, а после и отврати. Вече нямаше синьо, нямаше СДС, оставихме комунистите да доминират дневния ред.
Резултатът е видим. Една комунистическа партия на власт и още няколко в опозиция. Тези, дето се мислят за нещо различно – извън парламента.
Сега т.нар. „Нова република“ се прегърна (обедини, за коректност) с „Да, България“ на Христо Иванов.
Работя предимно с млади хора и бях много изненадан, когато на последните парламентарни избори повечето от тях ми казаха, че ще гласуват за „Да, България“. Но ги разбрах.
Сега костовистите, които бяха в основата на „Нова република“, са оценили този факт и пробват пак да се лепнат. Те са малцина, но са дисциплинарани и могат да допринесат нещо.
Ако не се получи обратен ефект.
По същия начин след 2007 ДСБ се залепи за СДС и се роди Синята коалиция. Видя се какво стана. ДСБ се ребрандира, а СДС го няма.
Мислех да разкажа как Мартин Димитров например ми обясняваше ползите от съработката с костовистите, но става много дълго и ще го оставя за друг път.
Желая искрено на ребрандираната т.нар. десница да постигне ефективност. Но всичко ми изглежда като полет над кукувиче гнездо.
Дето, на всичко отгоре, го няма в природата.
