Семейството на професор Петър Стоянович е известно с влиятелните си представители, които са оказали значително въздействие върху духа и прогреса на Третата българска държава. От революционните дейности за обединението на България до дипломацията, полезна за външната политика в периода между Световните войни, те са оформили и културни постижения под внимателния контрол на комунистическата власт. Също така оставят отпечатъци в историята на далекосъобщенията в България, които започват след Освобождението в края на XIX век. Проф. Стоянович споделя повече за тези теми в нашия подкаст БТА Паралели.
Въпреки че телеграфът не е бил широко разпространено средство, почти всяка развита европейска страна и САЩ разполагали с необходимите комуникационни средства, за да го използват. Хартиената поща все още съществувала, но беше изтласквана от новите технологии. В този период се развива и подводният телеграфен кабел, който свързва различни географски точки, а след това се появява и радиото, известно като „безжичен телеграф“ през онези времена.
Независимо от закъснението, нашата страна бързо започва да се ангажира с технологичната революция. След въвеждането на телеграфа, големите градове започват да се оборудват с телефонни линии, а иновативни решения за доставка на поща с пощенски автомобили се въвеждат. Това се случва в едно общество, в което 70% от населението са неграмотни. От 1894 г. начело на пощите и телеграфите е бащата на Петър Стоянович – Иван, наричан Аджелето, който остава на поста до Първата световна война, след което заминава на тайна дипломатическа мисия по заповед на Фердинанд.
През времето, в което управлява пощите, той носи титлата министър, въпреки че официално такова министерство не съществува, отбелязва професорът. Той добавя с ирония: „В едно време, администрацията е била организирана в няколко големи министерства, всеки с главен директор, както по-късно стана с железниците и пристанищата. Те бяха под един общ покрив, който е бил воден от лице с титлата министър“.
По това време е учредена Българската телеграфна агенция като част от Външното министерство. Това става през „златния“ период за българските комуникации, когато страната преминава през значителни процеси на модернизация и европеизация, завършващи с Първата балканска война. Тогава БТА все още не разполага с голямото информационно въздействие, което ще придобие в бъдеще, а целта й е да укрепи новинарския поток в Княжество България.
Личността на Иван Стоянович-Аджелето не само е цветна, но и сложна за разглеждане. Неговият житейски път е изпълнен с множество предизвикателства и той се превръща в символ на цялостното развитие на нова България. Присъединява се към Либералната партия заедно с Любен Каравелов и Петко Славейков, е изгонен от княз Александър Батенберг в Източна Румелия, но по-късно се присъединява към него, работейки за обединението в Пловдив с Захари Стоянов. Това са само някои от вълнуващите моменти в неговия активен живот.
Обединението е движещата сила за създаването на първата българска телеграфна агенция, съществувала само една година. През 1886 г. по повод свикването на Третото велико народно събрание, България за първи път получава такава, основана от Аджелето и служеща като официоз на правителството и парламента за новините в страната. Тя носи името „Трапезица“, наречена на един от хълмовете на Търново, където се състояли заседанията. Събранието е за избирането на новият държавен глава княз Фердинанд I, и националната ни новинарска „медия“ започва работа, разказва историкът.
Телеграфът влиза в българските земи още в късните години на Възраждането, когато османските власти го използват за получаване на информация за движението на Ботевата чета към Козлодуйския бряг. „Ако османците не разполагаха с телеграфа, преследването на четата на нашия национален герой нямаше да бъде толкова бързо и ефективно“, коментира Стоянович.
Този комуникационен инструмент установява постоянно присъствие в страната по време на Руско-турската война през 1878 г., без да играе определяща роля в конфликта, както интернетът днес играе в наши дни. С продължаването на проспериращата руска армия, се налага да се изгради бъдещото държавно управление. Иван Стоянович, когато е на петнайсет години, започва да работи като телеграфист след загубата на родителите си при пожара в Стара Загора, като стана телеграфист в Берковица в същото време, когато Иван Вазов е околийски съдия.
Гледайте интервюто с проф. Стоянович в YouTube и слушайте в SoundCloud.
Не пропускайте и останалите епизоди на подкаста БТА Паралели
