За алтернативите пред България в справянето с безводието БТА потърси мнението на ръководителя на секция „Хидрогеология“ в Геологическия институт на БАН доц. д-р Петър Гергинов и колега му доц. д-р Димитър Антонов.
България има алтернатива за решаване на водната криза и тя е в използването на естествените ресурси от подземни води, които за повече от 30 години са увеличили количествата си – от 175 куб. метра за секунда през 70-те години на 20-и век, на 193 куб. метра в секунда към 2016-2021 г. Сега в страната се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, разказаха в интервю за БТА учените.
Използването им обаче преминава през вдигането на цената на водата поради естеството на добива им, има и опасност от трайно намаляване на количествата в населените места, които и към момента ги използват за водоснабдяване – например Североизточна България. В тази част на страната единственият възможен източник не само за питейно водоснабдяване, но и за напояване, и за промишлени цели са подземни води от дълбок водоносен хоризонт, които се експлоатират чрез дълбоки сондажи и помпи, захранвани от значително количество електроенергия. Затова в тези райони цената на водата е най-висока и в тях има значителен риск да се стигне до намаляване запасите от подземни води, посочиха учените.
За някои от общо 102-те общини с нарушено водоснабдяване обаче използването на подземните води може да се окаже единственото решение за трайно справяне с безводието. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 325 087 българи продължават да изпитват затруднения с достъпа до питейна вода, според справка на ВиК операторите на обособените територии за периода 2 – 8 септември.
Решаването на водната криза е свързано единствено с дългосрочни проучвателни, технически и социални решения, са категорични учените. Според тях в голяма част от тези дейности важна роля би играла силна действаща Национална геоложка служба, която да провежда проучвания в регионален и локален мащаб не само на геоложкия строеж на България, но и на подземните води. Учените посочват, че България е една от изключително малкото страни, в която към момента няма такава служба. Сега е стопирано изготвянето на Хидрогеоложка карта на България. През 90-те години на 20-и век бившият Комитет по геология е изпълнявал функциите на геоложка служба, като е започнал мащабна програма за изготвяне на такава карта. Тогава са били изготвени хидрогеоложки карти в мащаб 1:25 000 на около една четвърт от територията на България. Със закриването на Комитета и липсата на структура, която да го замести, тази изключително полезна дейност бе стопирана, коментираха учените.
Подземните води също са засегнати от климатичните промени. Засега в България се наблюдава снижаване на нивата в плитките водоносни хоризонти и намаляване на дебита на изворите, особено в карстови терени, като спадът е в порядъка на 20-27 на сто, посочват учените. Същевременно обаче на отделни места се наблюдава и увеличаване на нивата на плитките подземни води с до 68 на сто.
Средно за България за питейно-битово, промишлено водоснабдяване, производство на селскостопанска продукция се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, а за лични нужди от населението (кладенци в дворове) – 2 на сто, разказаха учените и допълниха, че това прави около 1,35 литра в секунда при наличност от 193 литра в секунда ресурс.
По данни на Европейската агенция по околна среда в границите на Европейския съюз 65 на сто от водата за питейни цели и 25 на сто за земеделски нужди се осигуряват от подземни води. От друга страна, данните от Second River Basin Management Plans (2016) EU-27 показват, че 9 на сто от подземните водни тела са в лошо количествено състояние, посочиха учените.
По данни на басейновите дирекции най-много подземни води са формирани в Дунавския район, най-ниски стойности на естествените ресурси са определени в Западнобеломорския. Най-съществена е ролята на подземните води в Североизточна България, Добруджа и Лудогорието.
Достъпни от инженерна гледна точка или с най-висока степен на използваемост са подземни води, които се акумулират в подземни водни тела, изградени от несвързани кватернерни и неогенски материали с относително по-плитко залягащи порови води (в крайдунавските низини – 39,3 на сто, в грабенови депресии (като Софийската или Подбалканските такива) – 35,3 на сто, и алувиалните наслаги на по-големите реки – 27,9 на сто). В тези райони са съсредоточени и повече населени места, промишлени предприятия и е развито селското стопанство, посочиха учените.
Следва пълният текст на интервюто:
Какви са общите количества подземни води на България?
– За да се отговори правилно на този въпрос, трябва да се обърне внимание на това, че водата под земята не е разпространена навсякъде. Обикновено тя запълва празни пространства в скалите – пори, пукнатини, каверни. Общият обем натрупана по този начин вода в даден район или геоложка структура се нарича запаси от подземни води (измервани само в кубични метри). Една от характерните особености е, че освен да се натрупва, водата може да се движи под земята и да се подменя, вследствие на навлизане на повърхностни води и валежи и след това появата им като извори или директно оттичане в реки, езера и други водни басейни. Количествата на тези води се наричат ресурси и се измерват като дебити, например в кубични метри за секунда. От екологична точка могат да се използват само ресурсите на подземните води, защото намаляването на запасите, може да бъде необратимо. Необходимо е да се има предвид и друга особеност на подземните води – техният химичен състав не е еднакъв и зависи от много естествени фактори. Съществена част от запасите и ресурси са с повишено съдържание на някои химични показатели, които я правят непригодна за използване за питейни цели. Предвид това, както и факта, че често не е възможно да се използва цялото количество от естествените ресурси, се използва понятието експлоатационни ресурси – количеството вода с подходящи качества, които могат да се експлоатират със съществуващи технически средства.
Съгласно Картите на естествените и прогнозно-експлоатационни ресурси на пресните подземни води в М 1:200 000 (изготвени през 70-те години на 20-и век), естествените ресурси от подземни води са били 175 куб. метри за секунда. Около 42 на сто (74 куб. метри за секунда) от това водно количество се пада на карстовите подземни води, формирани в пещери и каверни под земята, както изтичащи от карстови извори, така и формиращи оттока на артезианските карстови водоносни хоризонти. Трябва да добавим, че експлоатационните ресурси от карстови води са оценени на около 42 m3/s (около 32 на сто от естествените ресурси).
Втори по количества са водите, формирани в поровата среда на алувиалните наслаги на реките и крайдунавските низини. Естествените им ресурси възлизат на 52 m3/s (около 30 на сто от общото им количество). При оценката на възможностите им за експлоатация се вземат предвид и възможностите за привличане на допълнителни ресурси от реките, така наречените привлекаеми ресурси от повърхностни води. Сумарната стойност на тези водни ресурси е висока, като само от река Дунав може да се разчита на привличане на около 70 m3/s.
Останалите около 40 m3/s ресурси от пресни подземни води са формирани в други части на страната, които се характеризират с разнообразни хидрогеоложки условия.
След 2000 г. управлението на водите в България се извършва от четири териториални басейнови дирекции (Дунавска, Източнобеломорска, Черноморска и Западнобеломорска). Техните специалисти извършват непрекъснато оценяване и актуализиране на естествените и наличните ресурси от подземни води за всяко подземно водно тяло. Съгласно Вторите планове за управление на речните басейни (2016-2021 г.), публикувани на сайтовете на Басейновите дирекции, естествените ресурси от подземни води възлизат на 193 кубични метра в секунда.
Какво е географското им разпределение?
– Отново, съгласно данни на басейновите дирекции, най-много подземни води са формирани в Дунавския район, което се дължи както на най-голямата му площ, така и на разпространението на значими артезиански водоносни хоризонти на неговата територия. Най-ниски стойности на естествените ресурси са определени в Западнобеломорски район, който е и с най-малка площ. Стойностите са приблизително: 83 куб. метри за секунда (Дунавски район); 69 куб. метри за секунда (Източнобеломорски район); 23 куб. метри за секунда (Черноморски район); и 17 куб. метри за секунда (както споменахме за Западнобеломорски район). С неблагоприятни условия за разкриване на подземни води са районите, в които преобладават скали с предимно глинест състав.
Какви количества от тях са приложими за използване за водоснабдяване на страната? Какъв би били процентът на подземните води, които биха могли да бъдат използвани за водни нужди на населението, съотнесено към общото потребление на вода от населението (по данни на НСИ за 2023 г. доставената вода от ВиК е 251 млн. куб. м, или 103 литра средно на човек на ден)?
– Най-съществена е ролята на подземните води в Североизточна България, Добруджа и Лудогорието. Експлоатацията се извършва от дренажи, шахтови кладенци и сондажи, някои от които с дълбочини до няколкостотин метра. Широко се използват и подземните води, формирани в алувиалните наслаги на крайдунавските низини и терасите на по-големите реки. Средно за страната, за питейно-битово, промишлено водоснабдяване, производство на селскостопанска продукция се използват около 17 на сто от наличните ресурси от подземни води, а за лични нужди от населението (кладенци в дворове) – 2 на сто. Тоест, ако се позовем на цитираните данни на ВиК, това прави около 1,35 литра в секунда при наличност от 193 литра в секунда ресурс.
На кои места, с оглед дълбочината на находищата, това е възможно инженерно най-бързо да се случи и къде се изискват повече усилия?
– Достъпни от инженерна гледна точка или с най-висока степен на използваемост, което и учените подкрепят с изследвания, са подземни води, които се акумулират в подземни водни тела, изградени от несвързани кватернерни и неогенски материали с относително по-плитко залягащи порови води (в крайдунавските низини – 39,3 на сто, в грабеновидните депресии (като Софийската или Подбалканските такива) – 35,3 на сто, и алувиалните наслаги на по-големите реки – 27,9 на сто). В тези райони са съсредоточени и повече населени места, промишлени предприятия и е развито селското стопанство. Логично е по-дълбоко залягащи пресни подземни води, заради по-сложните геоложки и тектонски условия, да изискват по-сложни технически решения и оттам по-високи финансови ресурси за тяхното извличане. В общи линии, това важи за райони извън гореспоменатите.
Колко от тези подводни източници могат бързо да се възстановят по естествен път?
– Отговорът на този въпрос е свързан и се съдържа донякъде в отговора на предния въпрос. Там, където имаме засилен водообмен между дъждовни, инфилтрационни и/или речни води и подземни такива, възстановяването по естествен път е бързо, например като при алувиалните наслаги на по-големите реки. И обратно, например в Североизточна България няма допълнителни източници за възстановяване на изчерпаните водни количества.
Как се отразяват климатичните проблеми върху състоянието на подземните води на България?
– Принципно погледнато, климатичните промени не могат да не окажат влияние върху състоянието на които и да са подземни води в една или друга посока. Засега в България се наблюдава едно снижаване на нивата – подчертаваме, в плитките водоносни хоризонти, и намаляване на дебита на изворите, особено в карстови терени, но като стойности говорим за спад в порядъка на 20-27 на сто. Освен това обаче на отделни места се наблюдава и увеличаване на нивата на плитките подземни води с до 68 на сто.
Какви са примерите в други страни за използването на такива подземни води и какво показва практиката за цената на водата, добита по такъв начин?
– Доста сложен и комплексен въпрос, със сигурност тема за цяло предаване! Да започнем оттам: по данни на Европейската агенция по околна среда в границите на Европейския съюз 65 на сто от водата за питейни цели и 25 на сто за земеделски нужди се осигуряват от подземни води. От друга страна, данните от Second River Basin Management Plans (2016) EU-27 показват, че 9 на сто от подземните водни тела са в лошо количествено състояние.
Относно цената не бихме могли да направим обобщение, защото не сме специалисти в ценообразуването, но можем да дадем някои примери. Така например в Североизточна България единственият възможен източник не само за питейно водоснабдяване, но и за напояване и за промишлени цели са подземни води от дълбок водоносен хоризонт са, които се експлоатират чрез дълбоки сондажи и помпи, захранвани от значително количество електроенергия. Затова в тези райони цената на водата е най-висока и в тях има значителен риск да се стигне до намаляване запасите от подземни води.
Какви са предложенията на учените от Института във връзка с решаването на водната криза в страната?
– Осигуряването на вода на населението винаги е било дългосрочен въпрос. Това, че съществуват обстоятелства, при които не достига вода или дори липсва, е свързано с комбинация от фактори. От една страна, това са неблагоприятни климатични условия, от друга – състоянието на водоизточниците и ВиК мрежата. Решаването на водната криза е свързано единствено с дългосрочни проучвателни, технически и социални решения.
Относно последното искаме да подчертаем, че според нас, в голяма част от тези дейности важна роля би играла една силна действаща Национална геоложка служба, която да провежда проучвания в регионален и локален мащаб не само на геоложкия строеж на България, но и на подземните води. За съжаление, България е една от изключително малкото страни, в която към момента няма такава служба. Ще си позволим да дадем малък пример за ролята за такава структура – през 90-те години на 20-и век бившият Комитет по геология, изпълнявал функциите на геоложка служба, започна мащабна програма за изготвяне на Хидрогеоложка карта на България. Бяха изготвени хидрогеоложки карти в мащаб 1:25 000 на около една четвърт от територията на България, но със закриването на Комитета и липсата на структура, която да го замести, тази изключително полезна дейност бе стопирана.
Защо е важна ролята на подобна структура?
– В момента наблюдаваме все по-често административните органи, специалистите в практиката и научните среди в областта на подземните води да работят поотделно, без да си съдействат, въпреки че целта е обща. В този контекст създаването на действаща Национална геоложка служба ще облекчи значително работата по конкретни проблеми от една страна, а от друга, ще доведе до по-добра координация и до спестяване на ресурси – финансови, времеви и др. В тази връзка, основните области, в които експертите по подземни води в Геологическия институт могат да съдействат в бъдеще на органите на управление на водите, са няколко: локални и регионални условия на скалите колектор на подземни води с оглед възможностите за оптималното им използването; оценка количества и качествата на подземните води, с оценка възможностите за използването им за различни цели; оценка влиянието на естествени и антропогенни фактори върху количествата и качествата на подземните води; решаване на нестандартни проблеми свързани с подземните води и др.
